Десетки папки и кашони с документи, доказващи собствеността на Симеон Сакскобургготски върху имотите му,

е събрал царският екип след преглед на запазеното по темата в Държавния архив. Сред тях е и описът, изготвен през 1946 г. от кабинета на Кимон Георгиев, копие от който публикува днес "24 часа".

Имуществото на царската фамилия е описвано от 3 правителства. През 20-те години на миналия век първо това прави кабинетът на Александър Стамболийски. Следва нов опис през 1933 г. по времето на Никола Мушанов. Последният е от правителството на Кимон Георгиев и става основа на приемането на Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници. В първа точка на въпросния закон е написано, че става въпрос за лично придобитите и наследени царски имоти. Копие от “Държавен вестник” от 1947 г., в който е обнародван законът, има на личния сайт на Симеон в интернет.

В описа на Кимон Георгиев имотите са разделени на три - държавни, частни на царската фамилия и смесени, при които земята е държавна или общинска, а сградите - строени с лични средства на Фердинанд и Борис. Целта е да се одържави частното имущество. Срещу всеки частен имот е посочен номер на нотариалния акт, с който царят го е закупил - лично или чрез посредничеството на Интендантството.

Изцяло държавни са дворците в София и Евксиноград. Затова във всички бюджети на Царство България по времето и на Фердинанд, и на Борис са предвиждани средства за издръжка на тези два двореца, но не и за останалите.

Между 3 и 7 милиона тогавашни лева са били заделяни годишно от хазната през 30-те години на миналия век за поддържане на двата държавни двореца, парковете и градините към тях, както и за ремонт и мебели, става ясно от копие на бюджета на царството за 1937 г., изровено от екипа на царя от Държавния архив.

Всички държавни служители в дворците в София и Евксиноград са назначавани със специални укази на царя, затова за заплатите им също са отделяни средства от хазната, за разлика от служителите в Интендантството, което е частна структура и е имало задачата да управлява личните средства на царя. В правилника за управление на Интендантството пък изрично се посочва, че то води отделни инвентарни книги за частните царски имоти и за държавните. Самият Фердинанд пък е писал пълномощно на шефа на Интендантството, за да купува от негово име и с негови средства имоти.

В описа на Кимон Георгиев като частни царски имоти са изброени: дворците “Врана”, “Царска Бистрица”, “Баня”, “Кричим”, хижи, две лозета за 6 и 10 дка до Евксиноград. Саръгьол и Ситняково са частни постройки, но местата под тях са съответно държавно и общинско.

Сред личните царски имоти е и къщата на ул. “Париж” и “Московска”, в която днес е Столична община. Фердинанд я купува с пари от заплатата си, за да настани там Интендантството. При завръщането си в България през 1996 г. обаче Симеон декларира пред тогавашния кмет Стефан Софиянски, че оставя имота на общината и няма да подава документи за връщането му.

В списъка фигурира още остров Св. Тома, по-известен днес като Змийския остров, който е 3 декара и се намира на север от устието на Ропотамо. Само тук у нас се срещат диворастящи кактуси, които са засадени през 1933 г. от цар Борис, пренесъл ги от ботаническата градина в Братислава. Друг имот на царското семейство се оказват и 12 декара при далян Христос край Созопол. По разкази на запознати Симеон се е отказал от двата имота през 1992 г. Тогава е бил информиран с писмо от общинската поземлена комисия в Созопол за наличните имоти. В отговор Симеон пише, че не смята да предявява иск за тях.