Може да го срещнете случайно, а може и да го  потърсите по някоя от централните  улици на  Варна, Пловдив, Бургас,.... Париж, Амстердам, Ню Йорк.... Варна.... По гезмето или както  казваме ние ”по стъргалото”.

Появява се  обикновено вечер или в по-късните  следобедни часове. Лесно ще го познаете. Облечен е семпло без излишни  панделки и копчета или  грим. Гащеризон с много  джобове, черно бомбе и червена топка за нос. Джобовете му са пълни с какво ли не. Сякаш  някой е  изсипал вътре  един  хипермаркет от  тия „За един лев” - балони, водни пистолети, биберон, гумена бухалка, трион, гребен....

Всяко едно нещо от  джоба на Кени си има  своето  време и място  в неговата  програма. Обаче няма сценарий. И никой никога не знае и не предполага какво ще се случи после. Ако преди малко е направил балон-кученце за някой мушморок след малко сресва с огромен гребен плешив чичко, а после  току е надникнал с лупа в пазвата на някоя случайно минаваща кокона.

{gallery}Afish/2010-08-22-kloun{/gallery}

Варна, бул.”Сливница”. Часът е около 18:30. Кени се появява от някъде с една раница на рамо заедно със съпругата си Мариана и малкия Радо. Радо е на четири години хлапе и е  синът на Кени. Сладур. Рус със  сини очи и много приказващ. Говори правилен български език като голям и много пита, но и за всяко нещо си има обяснение. По детски. Но е един забавен събеседник. Тримата сядат в едно от кафенетата пред Фестивалния комплекс. Кени започва да вади от раницата си  всевъзможните джунджурии и да си ги пъха по джобовете. Радо и майка му си поръчват нещо разхладително  за пиене и въобще не обръщат внимание  какво прави Кени.

Седя на съседната маса и ги наблюдавам. Не му се обаждам. Знам, че адреналина му е качен на макс и не искам да го разсейвам. Предстои му представление, а на мен ми е любопитно как ще започне. Кени прави лека гимнастика с ръце, крака, разкършва си леко врата слага си червения нос и черното бомбе и излиза на улицата. Тълпата го обгръща. Започва да ходи със  забързана крачка напред-назад. Аха, маркира си територията или си очертава сцената. Около петдесетина метра се получава горе–долу негова територия. Ако някой премине  в следващите минути през „неговата територия” неизменно става и участник в неговото шоу.

Задават се две момичета ядящи сладолед на фунийка. Кени се засилва към тях с протегнати ръце и току да прегърне едната от тях ги подминава много бързо и се блъска уж случайно в младежа зад тях. Те се стряскат леко и спират да разберат какво се е случило. В този момент Кени за секунди вади от джоба си един балон и за още по-кратко време им поднася вече едно  готово „балонено цвете”. Те се усмихват, но не продължават по пътя си. На тях вече им е интересно и любопитно да разберат какво ще се случи по- нататък. Дали някой друг ще получи такъв подарък? Оглеждат се. Вече са център на внимание. И тогава Кени без да говори си посочва бузата. Аха, иска целувка. Едната се престрашава и го докосва леко с устни. Той е щастлив и посочва другата буза. Получава още една  целувка... Кени показва колко много е  щастлив. И сега вече става... интересно. Леко се обръща с гръб и с един пръст посочва  дупето си... Но не получава целувка. Момичетата се заливат от смях и продължават към Морската  градина. Но след десетина метра се спират и остават на улицата за да погледат  какво ще  се случи със следващите „жертви” на Кени.

От към хотел „Черно море”  се задава дама на колело. Изведнъж Кени изсвирва много силно и се озовава пред нея. Тя се стряска и спира. Без да говори той и иска документите и я пита с подсвирквания „накъде е тръгнала без каска”. Тя също махайки с ръце му обяснява, че тръгнала към Морската градина. За секунди от ръцете на Кени се появява един „балон-каска”. Поставя и го на главата и й пожелава приятна разходка. Тя се усмихва и продължава. Но всъщност не продължава, а спира малко по-надолу и остава  да гледа какво ще се случи после...

От кафенетата  вече надничат любопитно. Хората вече не говорят помежду си, а гледат с интерес към улицата. Шоуто вече е започнало. Момче и момиче с е прибират от плаж. Вървят бавно. Мързи ги. Държат се за ръка. Той говори по мобилния си телефон. Тя зяпа напосоки. Но... навлезли са в територията на Кени без да знаят. И тогава се появява той. Тръгва зад тях. Хваща нея за ръката и й дава знак да мълчи. Тя се подсмихва и спазва указанията му. Пуска  гаджето си, а младежа продължава нагоре говорейки по телефона без да подозира какво се случва. Тогава Кени му изсвирва с уста и почва уж да се целува с нея. Младежът се обръща и без малко да си изтърве телефона. Тълпата се залива от смях. Кени прави за секунди балонена шапка с рога и му я поставя на главата. ”Рогоносецът” леко с е подсмихва, но и леко се изчервява....

Тълпата се  смее.

В следващите петнайсет-двайсет минути на улицата е весело. Малко имитация, малко сатира, малко себеирония, малко смешна ситуация и накрая малък подарък от балони за всеки превърнал се в герой и партнъор в неговата игра. Аплодисменти...?! Да, разбира се. Има ги. Кени даже дирижира различните кафенета, ресторанти и насъбралата се публика в кой момент кой да пляска. Даже има и съревнование от кое кафене ще му пляскат повече. Следва продължително изсвирване със свирка, поклон и Кени си сваля шапката с ръка. Държи я пред гърдите си и стои мирно. Поглежда в нея и не многозначително се подразбира, че е време някой да плати за този уличен спектакъл. Цената на билета е никому неизвестна, защото билети няма. Ред и място също. Всеки е гледал от където си иска или от там, където си е мислил, че няма  да попадне в територията на Кени. Първите се престрашават и пускат по някой лев-два, един,... пет, два, десет. Има и монети в шапката. Кени на никого не се сърди  за оценката, която получава изразена като пари за играта си на улицата. Благодари на  всички дръзнали да приближат шапката му. После вади един воден пистолет и тръгва по масите със шапката в заведенията наоколо, откъдето някои са се смели през сълзи на неговото импровизирано шоу. Някои, които ги е домързяло да станат и да идат до шапката сега вече си отварят портфейлите. Други си обръщат главата на другата страна, а трети  внезапно започват да говорят по телефона...

После Кени тръгва към масата, на която го чакат Мариана и Радо. Вади от раницата си една  хавлиена кърпа и попива потта от челото и гърдите си. Горещо е. Сяда и запалва една  цигара. Изчаквам го да си поеме глътка  въздух и го поздравявам за забавните минути. Той ме кани на масата и аз сядам за да си поприказваме, но с уговорката от моя страна, че ще си говорим докато той прецени, че е станало време за следващото шоу на улицата т.е. докато се  смени клиентелата от съседните кафенета и седнат нови посетители, които може би ще се превърнат в неволни зрители и участници. И докато си говорим за това-онова сервитъорката му носи бутилка бира. Кени не е поръчвал. Черпят го от една съседна маса.

Говорим си и той се връща назад във времето, когато е излязъл за първи път на улицата. Преди 20 години в Париж пред кафе ”Спокойния татко” се състоял първият му уличен спектакъл. Играл е близо 2 часа. Може би е било смешно не само за публиката му, но и за самия него. След тази игра си тръгнал от улицата с 300-400 франка в шапката. Все ми се иска да го питам, коя е по–добрата школа: НАТФИЗ ”Кр. Сарафов” или  улицата. Знам, че Кени е учил  „куклено актъорско майсторство” в класа на проф. Дора Рускова и проф. Атанас Илков. А това впоследствие си оказва и своето влияние при осъществяване на една от амбициите и желанията му. От миналата година Кени си има  театър - „Хенд”, със собствена зала в Пловдив и е негов директор. Разбирам, че голямо влияние в кариерата му оказва и обучението му в UTICA COLEGE OF CIRACUSSE UNIVERSITY – NY USA – специалност „сценични изкуства”. Разказва ми как е държал в ръцете си най-известните кукли в света - жабока Кермит  и розовата свинка Пиги... и зениците му  някак си се разширяват.

А първото му улично шоу в България е чак през 1996 г. в Несебър на входа на Стария град. Ето, още едно доказателство, че никой не е пророк в собствената си  страна...

Във Варна не  е играл  през последните  пет години. Но това  лято е тук. Като един  градолюбец бързам да го питам, как му се струва варненската  публика. Разбира се, че  оставам доволен от казаното  от него: ”Варна е чудесен град за работа на улицата. Варненци имат добро чувство за хумор и лесно се включват в импровизацията. И някои курортисти, разбира се. Целта на моето шоу е не да уязвя някого, а да го накарам да се усмихне. Да  стане по-добър.”

Разказва ми и за някои трудни моменти, когато по една никаква  причина... или някаква „шоуто не тръгва и не тръгва”. Нещо не се получава. Спира представлението покланя се, но тогава „шапка няма”. Може би денят е такъв, че не е „ден  за улицата”.

И така се отплесваме в приказки, че вече е притъмняло. Аз се притеснявам, че му отнемам от работното време и го питам, кога ще започва следващото му шоу. А той съвсем приятелски и спокойно ми казва: ”Ммммм, днес повече няма да играя! Вече пих бира. Не става.”

Опитвам се да го накарам да  ми обясни разликата в усещането при играта му на сцената на театър ”Хенд” и улицата. Замисля се. ”Когато разсмея някой на улицата това ме прави щастлив.”

Разделме се приятелски с прегръдка и пожелание да се срещнем пак. Но аз настоявам пред него да си организира нещата като директор и да гостува театър ”Хенд” във Варна с някое от представленията си. Усмихва се.

„Тепърва ни предстои много работа и срещи с публиката в театралните салони”.

А аз  си мисля кое по правилно: ”Добрият клоун е  добър човек!”  или „Добрият човек е и добър клоун” ?