Поне за тия, които могат да си позволят уикенд. А летните понеделници са най-тежки. Особено във Варна.

Много е тежко, след като си изпил на крак първото за работната седмица кафе и, докато с ключовете и телефона в ръка пресмяташ какво си забравил, на път към работа да засичаш едни спокойни хора, повлекли рано сутринта наследниците си към плажа. За успокоение на всички работещи варненци ние решихме да направим вместо вас една понеделнична обиколка по пътя на туристите - от входа на Морската градина, по плажа и обратно по сенчестите алеи.

Часът е малко преди 10. Магазините по "Княз Борис" един по един отварят - всеизвестно е: Варна е град, който се събужда трудно и късно. Някои от продавачките премитат листата и боклуците от тротоарите и наместват табелките за сезонните намаления, допивайки пред вратите кафето си. В началото на ларгото попадаме първо на двама екзотични музиканти. Свикнали сме обикновено да ги виждаме в по-голям състав, но днес са само двама - Сидни Калдерон от Боливия и Рупай Кондори от Перу. Двамата подреждаха инструментите си, когато стигнахме до тях.

Сидни Калдерон от Боливия

"Обичам Варна. В София не се чувствам толкова добре. Градът ви е космополитен. Тук има всякакви хора и всички са усмихнати. Живея във Варна от 2002-а година. Участвах активно във военната революция в Боливия и ме изгониха от родината ми. Но тук се чувствам прекрасно. Хората са отворени към чуждата култура", сподели Сидни. Приятелят му Рупай допълни, че е ходил на много места, но наистина Варна му харесва най-много. Той няма такава богата на емоции биография като колегата си, затова обясни, че е в града ни заради музиката. И затова, че тук е намерил много хора, които харесват неговата музика, а това го прави щастлив. В следващия момент двамата започнаха да свирят и веднага около тях се събра публика. Под лиричните звуци на перуанската музика, ние продължихме по пътя към плажа.

Рупай Кондори от Перу и Сидни Калдерон от Боливия

Не зная дали защото е понеделник, но навалицата, която сме свикнали да виждаме по ларгото през лятото, в момента я няма. Възрастни хора са насядали по пейките на сянка и обсъждат цените и малките си пенсии. Майки с колички бързат към по-сенчестите алеи в морската. Малко камионче обикаля алеите и чисти улиците, вдигайки здрав прахоляк. По пътя към аквариума няколко работнички плевят лехите с цветята. След тях са плетачките на дантели.

Работнички плевят лехите с цветята

"И ние започваме седмицата от понеделник. В събота и неделя не работим, защото тогава хората са настроени да почиват. Никой не купува. Не че през седмицата са закупували много. Ей на, сега довършвам една шапчица. Два дни я плета и я продавам за пет лева. За една седмица не съм продала нищо, само в петък имам 10 лв. Това е. Ама колкото има, все е файда. Пенсията ми е 150 лв. и всеки лев отгоре ми е добре дошъл. Иначе чужденците не купуват. Оборот правят само българите", припряно обясняваше Тодора Божилова. Една от десетината пенсионерки по алеята. Колежките й споделиха, че оборот може да не правят много, но поне са доволни, че им разрешиха да продават произведенията си на алеята.

Плетачка на дантели

А заведенията край Аквариума все още бяха абсолютно празни и чакаха първите си клиенти за деня. Върволицата към плажа вече започна да се сгъстява и да изпълва алеите с различни диалекти от вътрешността на страната. По-ранобудните пенсионери и семействата с малки деца вече се прибираха към домовете си, избягвайки обедните горещини. Но по плажа вече личи, че отпускарският сезон е поприключил.

Централния плаж

За спасителите на централния плаж понеделникът е нормален работен ден. И започва рано. Днес флагът е червен, защото вятърът е вдигнал висока вълна. Медицинската сестра ни посреща с усмивка, но не иска да си каже името. "Сезонът тази година май свършва. Идва времето за варненците на плажа. Гостите вече са много по-малко. Днес е малко по-спокойно, защото е много бурно морето. А те белите стават обикновено след като нашето работно време приключи. И повечето пострадали хора не са варненци. Гости са от вътрешността на страната, за които морето е до колене. Може да звучи като изтъркано клише, но е така. Ненапразно нашето море се казва Черно. Ето вижте, сега няма никой в морето, но се налага да ги вадят насила. Никой не се замисля", обясни сестрата. В същото време спасителят я прекъсна ядосано: "Какво му е спокойното. Всички са полудели. От два часа свиря и обикалям брега да ги вадя от морето, а те не разбират. Сякаш го правя за мое удоволствие, а не за техния живот", ядосваше се той.

Спасителят

Напуснахме плажа, поемайки дълбоко въздух, за да преминем през изхода, заради силната лютива миризма на урина, останала от нощните купонджии. Надничайки към всяко заведение и всеки плаж, откриваме една и съща картина. Рехави летовници, налягали по хавлиите, почти никой в морето, празни заведения и почти никакви хора по крайбрежната алея. Пред входа на "Малкото казино" група пенсионери се изнизва от плажа и бърза към микробус, спрял на алеята.

Лилия Станчева

"От Центъра за хора с увреждания сме. Всяка сутрин идваме на плажа в 7.30 и по обед се прибираме. Много сме доволни. Всички сме пенсионери с проблеми. А на плажа е чудесно. Щастливи сме, че имаме тази възможност. Стари варненци сме и ще е грехота да не можем да стигнем до плажа. Нищо, че сме възрастни. Обичаме морето и не можем без него. Хайде, бъдете здрави", бързайки за буса усмихнато обясни Лилия Станчева.

По алеята вече се появиха и първите "спортисти". Няколко младежи с колелета въртяха педалите много устремено, без да поглеждат встрани. Млад баща носеше в ръка тротинетката на сина си и наблюдаваше зорко дещяря си, която караше своята. Заведенията край морето бяха абсолютно празни. Единственото място, където имаше много хора в морето, беше в завета на първа буна и то, защото там вълните не се усещат. Оказа се, че последната седмица на август вече е поизгонила туристите от Варна и от плажовете в града, които днес бяха почти празни. Все пак е понеделник.

Първа буна

Затова от плажа поехме обратно през Морската градина.

Алеите естествено са пълни с майки с колички, възрастни хора и хлапета от летните занимални. Млад мъж беше събул обувките си и медитираше на една от поляните, подпрял единия си крак на близкото дърво.

Деца търчат подир малка катеричка

До единия от символите на морската градина - най-разклоненото дърво,  деца крещят и търчат подир малка катеричка, която подплашена от тях се чуди къде да се скрие. Люлките в детския кът стоят самотни и явно чакаха следобеда и малчуганите. С други думи - един обикновен летен понеделник във Варна, намирисващ вече на есен.