преподавател в Икономическия университет във Варна и член на УС на Туристическата камара:

Туризмът възниква с търговска и религиозна цел още в Древен Египет. По-късно елините измислят здравния туризъм, по-известен днес като СПА и уелнес. През Средновековието се появява културният туризъм на аристократи от Европа, познат като “гранд тур”.

С Казанова в средата на ХV в. се свързва възникването на хазартния туризъм и на романтичния, който днес малко грубичко наричаме секстуризъм.Флиртът и романтиката са естествено начало на плътските радости. За да остане траен спомен, трябва да има приятни преживявания. Затова не съм съгласен с разбирането, че гларусът досажда на жените.

Не беше така. Идваха заможни дами, които търсеха флирт, приказка, която да им бъде разказана за една-две седмици, и си намираха подходящия партньор за това.

За него такова общуване също беше удоволствие. Двуседмичното летуване на една такава двойка беше свързано с около 1000 германски марки за сметка на дамата - съвсем доброволно и от сърце. Преживяването изисква вечери в ресторант на маса с бяла покривка, ленени салфетки, хубаво вино, свещи и танци. Сега това го няма.

Днес секстуризмът от флирта се обърна към чистата физиология. Млади хора идват тук не за да обогатят паметта си, а да я рестартират. Искат да се върнат в родината си и нищо да не помнят. Наблягат на алкохола, хапчетата и нерегламентираната проституция в нашите комплекси. След акт на плажа остава споменът за скърцащ пясък, вкус на солено тяло и опразнен джоб.

Легендарните български плажни гларуси няма да изчезнат изцяло, но вече не са това, което бяха през 80-те години, например. В туризма ол инклузив всеки е дошъл да яде и пие колкото може повече. И не остава време за нещо друго, камо ли за романтика. Търсенето на гларусите намаля и мохиканите сред тях го отчитат.

Вече не говорим за гларуси, а за гларуски и за чайки, които отмъкват туриста зад някой храст, за да му вземат 20-30 евро.

Има политици, които от няколко години говорят, че трябва да се регламентира проституцията. И докато се правим, че я няма, не помагаме на туризма. Напротив. Присъствието на нерегламентирана проституция в нашите курорти води до отблъскване на по-културните и по-заможните туристи и подменя нашата клиентела.

Вече 60% от базата е не за хора, които искат да обогатят преживяванията и спомените си. А за такива с безконтролно поведение, което в собствените им страни не търпят.

На романтичния туризъм трябва да се гледа сериозно икономически, както се гледа на LGBTтуризма например, ориентиран към лесбийки, гейове, би- и транссексуални. Това са си икономически ниши.

Нека пуританите да не бързат да си казват “Гледай ги сега тези за какво говорят!”. Като отидете на сайта на Австралия, ще видите, че държавата има такава стратегия за развитие на гей туризма. Оценили са го като пазарен сегмент и са преценили, че той носи и доста пари, когато е направен регламентирано и в рамките на нормалното, без да пречи на останалите хора и да ги скандализира.

В Австралия имат изследване върху потребителите какво обичат, кога, как, защо. Има разработени и подходящите продукти - определени места, курортчета, ориентирани към този вид клиенти, така че да не се пречи на хората с друга сексуална ориентация.

Между другото тъкмо те са по-толерантни и се съобразяват повече с местното население от някои туристи с хетеросексуална ориентация, които си казват: “След мен и потоп. Мога да пия, да се бия и да правя боклук.”

Друга интелигентна и платежоспособна група са нудистите. Известни са затворени комплекси, където хората без дрехи могат да се забавляват, спортуват и да завързват запознанства без да дразнят другите.

Виждам голямото завръщане на българските гларуси и икономическия ефект от това. Например, един качествен плажен мъж от 80-те години носеше 3 пъти повече пари за дестинацията от една мургавелка сега. И тогава приходите бяха нерегламентирани, но оставаха в страната. Навремето една германка харчеше 1000 марки за романтичната си ваканция и оставяше на гларуса още 1000 за зимата. Чувал съм за мъже с по 2-3 туристки на сезон, които си правеха график, за да не се засичат. Но това е на равноправна, взаимноизгодна, романтична основа. И пак ще кажа - създаваха се спомени, а сега се заличават.

Ние сме се ориентирали към туризъм тип “голямото плюскане”, а можем да завием към туризъм “голямото преживяване”. Защото туризмът е една приказка, която трябва да се драматизира с участието на туриста и тогава за него остават трайни спомени. В момента ние разказваме една скучна историйка за малко пари. Развиваме туризъм с нелошо качество на ниска цена и води до клиентела, която е за ниска дестинация и която не заслужаваме.