Предстоящата кампания за реклама на родните курорти по няколко от най-гледаните световни телевизии със сигурност ще сблъска много мнения. Защото споровете кои са най-големите козове на България в туризма са неизбежни. Вариантите са много. Още повече, обаче, са нещата, които могат да изгонят туристите от родината. Във възникналата дискусия Любомир Старидолски сложи розовите очила, а Руслан Йорданов зае позата на песимиста.


Руслан Йорданов

"Да се живее в България е вълшебство." Едва ли би могло да се измисли по-удачно лого за реклама пред чужденците. В безкрайните чудеса, които озаряват тукашния живот, са затънали не само почитателите на Хари Потър. Дори на преживелия какво ли не редови гражданин му се налага да се изненадва по няколко пъти на ден от непредвидени чародейства. Какво остава за странниците, които по волята на съдбата и съблазните на туроператорите са попаднали в китната балканска страна. Съществуват, обаче, някои черни магии, чието преборване настина може да превърне летуването у нас в романтична приказка.

1. Безразборното строителство
Всички се оплакват от удавените в бетон курорти, но никой не прави нищо по въпроса. Дори приетият от парламента Закон за устройството на Черноморското крайбрежие не успя да попречи на архитектурната оргия. Спря ги донякъде финансовата криза, която стопи балъците, готови да извадят 1500 евро за кв. м за апартамент в хотел на седма линия с изглед към кухнята на комшиите. Въпреки това някои от "перлите" като Слънчев бряг, Несебър, Златни пясъци и Созопол приличат на пустинни градове, където зеленината е унищожена в полза на търговските площи.

2. Пътищата
Българите като цяло свикнаха с войната по шосетата, която отнема около хиляда човешки живота на година и отчита близо 10 хиляди ранени. Чуждите туристи обаче нямат нищо против това, да не бъдат излагани на излишни рискове и да се върнат живи и здрави по родните си места. Откриването на малки летища, както и наченатото ударно строителство на магистрали ще реши до голяма степен проблема с достигането на известните ни курорти. Все пак обаче остават големи области в България, които са привлекателни за летовниците, но пък пътната им мрежа изглежда като жертва на бомбардировки.

3. Криминалният контингент
Летните и зимните ни курорти са магнит за сутеньори и проститутки, джебчии, просяци и измамници. Представителите на тези специфични занаятия с право смятат, че там ще намерят най-добра реализация. Нерядко техните усилия съвпадат и с тези на полицаите и охранителите, които са готови срещу някой лев да си затворят очите.
В резултат на което полицейските управления са пълни със западняци, изгорели от кражби и всевъзможни мошеничества. После тези туристи разказват на воля премеждията си от България в местните вестници и създават погрешни впечатления у други потенциални посетители.

4. Ментетата
Склонността към копиране на западните образци се дължи на две нашенски черти. Едната е ниското самочувствие на българите, които не вярват, че могат да създадат нещо качествено и самостойно. Втората е изкушението "ако мине номерът" с нещо по-евтино. В резултат на това и на липсата на контрол чуждият турист се угоява с боклуци, напива се с гаражна ракия и слуша до болка втръснали му песни, пяти фалшиво на плейбек. В този смисъл автентичен продукт у нас създава развиващият се селски туризъм.

5. Липсата на контрол
Всеобщото убеждение, че няма правила или поне няма кой да следи за спазването им, е най-големият порок и на туристическия бранш. От една страна, това е изгодно на хотелиерите, кръчмарите, търговците и таксиджиите. Те могат да стрижат и баламосват, както си поискат чуждите туристи. Проблемът е, че след това всичко се връща като изграден лош образ на страната и намаляване на притока на летовници.