Всъщност не знам дали е точно професия или просто любимо занимание, но е факт, че вече се наложи през последните години. Кое продиктува нейното възникване? Годините, разбира се.

Вариант едно: Мъже - позамогнали се и забогатели (бързо), оженили се впоследствие за жени (красиви) или  станали красиви после (тунинговани), които са  длъжни да им родят поне едно дете (Ванеса-Мари, Вилиамира или Денис-Николо), което всъщност не могат да траят, защото им отнема  от драгоценното време за разкрасяване и поддръжка. Но не могат и да спрат да се до– и разкрасяват и да се отдадат единствено и само на  наследника, защотооооо ще им спре кранчето за разкрасяване и въпросният мъж  може да си потърси  друга, която все още не е раждала и няма  целулит и стрии след раждането и е единствено и само с нейната си коса без допълнителни кълчища за  обем и дължина, а  щастливо родилата да остане  на сухо и откъм  финансиране, и откъм  мъжови ласки. За да бъде изпълнено  условието на тази запазваща брака и семейната хармония тайна, са необходими  часове - ако не  всеки ден, то поне през ден, прекарани в разни разкрасителници. Е, да, ама кой да гледа  детето след като мама е минимум по два часа заета със себе си. Детегледачка?! Абсурд! Една  детегледачка  струва поне 40 лева на ден (без храната). Пък и бащата  не желае да се мота „някаква  чужда” из къщи, докато той е по неговите си дела, или може би има опасения, че ...”а бе,  всъщност тя, мойта курабия дали само на  фризъор ходи илииии...”. С една дума тунингованата мама остава без детегледачка! И тогава тя открива, че до „нейния”център за красота има кафене  с детски кът... И, оооооо чудо: евтиния - 3-4 лева на час за детски аниматор, който да гледа и забавлява детето без дори таткото да разбере за това.

Вариант две: Майка, баща и дете. Бащата работи до 17 ч, майката до 16.30 ч, а детето е на детска градина до 18 ч.

А) Майката може да отиде на  фризьор след работа (ако излезе 15 минути по-рано от работа), да вземе детето от детска градина, да отидат с детето в някое кафене, където има  детски кът с аниматор и да изчакат таткото след работа. Детето си играе в детския кът (има кой да го гледа да не  се удари), а майката и таткото си пият кафето. Това е вариант, при който не  знаем нищо за бабата. Майката и таткото са само двамата... Като гаджета.

Ама майката от време на време хвърля по едно око - какво се случва в детския кът, „нищо, че има аниматор”.

Б) Бащата взема детето от детска градина. Майката ще закъснее от работа, „защото приключват  месеца”. Бащата пуска детето в детския кът, където има  аниматор, и сяда да си дочете  вестника. Бащата е спокоен и въобще не поглежда  в детския кът какво се случва: „нали плаща на аниматор - той да се  спасява”. Докато дойде майката, малкият вече  е  успял да разясни на „нищо неразбиращия аниматор”, че Инджи от сериала „Перла” най-накрая е забременяла от Мехмед.

Вариант три: Детето има рожден ден. „Стига вече сме събирали вкъщи баби и лели! Децата  ще играят в детския кът на пицарията. Там има и аниматор, не е скъпо, ще ни направят и отстъпка за толкова деца, а ние  спокойно ще хапнем-пийнем с майките и татковците на  другите  деца".

Колелото се завърта и, ако си малко по-предприемчив и проницателен, веднага намираш място в кафенето и пицарията си и правиш детски кът.

Обзавеждаш го шарено и по детски забавно и търсиш аниматор. Трябва да  е млад човек, усмихнат, спокоен. Да не избухва  лесно, да намира как и с какво да забавлява децата. Да може да  играе с деца. Не  е лесно.

В пицария в центъра детският кът даже си има  име: „Ко Ко Джо”. Аниматорът на  смяна днес там е Зинеп. Родена  е в Швеция, но е била на една годинка, когато семейството й се прибира в България. Тя  е студентка в Свободния университет. Учи счетоводство и финанси. Ама  трябва и да  се издържа.... Харесва  работата си като аниматор. За нея това е забавно и разнообразно. Е, понякога по-малките я изморяват. Но пък те са и по-забавни. Учи ги да познават буквите, числата, цветовете...

Смешното е, че и тя като хлапетата се страхува от пукане на балони. Има си и любимци - редовни посетители в „Ко Ко Джо”. Според Зинеп има  разлика при децата в една и съща възраст, но с различно възпитание и семейна  среда. Няма лоши деца, но й се е случвало да чуе думи като „идиот” и „мърша” от устата на 4-годишни. И тогава влиза в ролята на  възпитател, макар че: ”Аз трябва да ги забавлявам и играя с тях, а не да ги превъзпитавам”. Винаги пита  децата на какво биха желали да играят. Най–често  играят на „Майки и деца”. Ролята на бащата  в детските игри не фигурира.

Понякога майките оставят децата и се  забравят в приказки с приятелки  на кафе. Ако някой доведе видимо болно дете (хремаво или  кашлящо) Зинеп тактично  обяснява на  родителя, че не може да го приеме.

„Харесва ми да работя като аниматор. Не знам докога", казва Зинеп и бърза да влезе в детския кът, защото там вече я  очаква един малчуган.

Баба му си поръчва едно фрапе, а  аз оставам да погледам малко, защото и на мен ми е забавно...