ВЛАДИМИР ИВАНОВ, в. "24 часа"

Обявявайки желанието си да публикува различни мнения по темата за убийството на българския студент Мартин Борилски, вестник "24 часа" днес представя гледната точка на Владимир Иванов - адвокат в Софийската и Парижката колегия, асоцииран съдружник в Адвокатско дружество “Георгиев, Тодоров и Kо”. Той е представител на частното обвинение по делото "Борилски".

Убийството на Мартин Борилски направи българското общество съпричастно към изключително жестоко престъпление.

Отзвукът от тази продължила почти 10 г. съдебна сага дори прехвърли границите на България, за да достигне френската общественост, че дори и Европейската комисия. И днес, когато семейството на жертвата може да си отдъхне от породеното от безкрайни съдебни битки напрежение, е добре да се направи някаква равносметка, да си зададем някои въпроси.

Като частен обвинител по делото не претендирам, че мога да изразя всички гледни точки. И никой няма да бъде учуден, ако пак подчертая, че от събраните по делото доказателства не може да съществува никакво разумно съмнение за вината на осъдените с окончателни присъди.

Въпреки това самият наказателен процес протече доста "неразумно", със значителни отклонения от действащите в България правила, както и с цената на груби нарушения на изискването за обективност, безпристрастност и професионална чест.

От критиките, съдържащи се в решението, с което ВКС отмени потвърдената от апелативния съд във Велико Търново първоначална оправдателна присъда, ясно прозира ниското качество на професионализъм на подписалите този акт магистрати - до степен, че бе оправдано да си зададем въпроса, когато сме чели материалите по делото, дали само за некомпетентност става дума.

Важното е, че на базата на доказателствата по делото отново от апелативния съд във Велико Търново, но от друг съдебен състав са произнесени присъди, които излагат разсъждения и правни заключения за вина в унисон с изискванията на НПК и с доказателствата по делото.

Беше ли делото "Борилски" проведено без натиск и от независим съд? Отговорът е в две части. Не съм бил участник в делото до произнасяне на решението, с което първият апелативен състав потвърди оправдателната присъда. Но от материалите по делото мога да заключа, че или е съществувал сериозен натиск подсъдимите да бъдат оправдани на всяка цена, или разгледалите делото магистрати, особено от апелативната инстанция, не са пожелали да прочетат и осмислят доказателствата по делото. А тези, които са прочетени, са били тенденциозно игнорирани и изопачавани в полза на подсъдимите.

След това не може да се говори за натиск върху съдебните състави от никаква страна. Имам предвид незаконен натиск. Това, че френският посланик е изразил становище за българската съдебна система и се е възмутил от оправдаването на подсъдимите, не може да бъде нареченонатиск в смисъла, в който тази дума е използвана от защитата на осъдените лица.

Престъплението е извършено във Франция и затова Франция е провела следствието и е също компетентна да осъди извършителите.

Да мълчи френският посланик, т.е. френската държава, е равносилно да остане впечатление, че след като французин не е жертвата или не е замесен, Франция не се интересува кой извършва престъпления на нейна територия.

Несериозно e да се говори за осъждане по незаконен натиск. А натискът от обществото е част от демокрацията и правовата държава, тъй като правосъдието се раздава в името на народа. Всяка уродлива форма на правосъдие може утре да удари всеки от нас, ако няма силна обществена нетърпимост към подобен казус, при който не е отсъдено по вътрешно убеждение от магистрати с висок личен морал и професионални качества.

Уви, аз смятам, че българската съдебна система е все още далече от подобно ниво и че една от причините е, че българското гражданско общество не е дорасло, за да генерира подобни личности в нужното количество. Затова въпреки осъдителните присъди по делото "Борилски" оставам все пак с известен "горчив вкус". Именно тези празноти доведоха до това по, общо взето, едни и същи доказателства да бъдат последователно постановени две коренно противоположни присъди.

Справедливи ли са присъдите по делото "Борилски"? В частта, в която установяват вината на подсъдимите като извършители на престъплението - безспорно да.

Що се отнася до размера на наказанията, като частен обвинител смятам, че той е занижен спрямо тежестта и особената жестокост на престъплението. Преценете, давам пример: за убийството на студентката Радостина Евтимова подсъдимият Георги Цветанов бе осъден и от двете съдебни инстанции по фактите на доживотен затвор за убийство, извършено с около 54 удара с нож. Не коментирам други обстоятелства, не съм подробно запознат с казуса. Безспорно обаче това е убийство с особена жестокост, но такова е и убийството на Мартин Борилски - 93 удара с нож и удари с гира в главата. При тези факти различията в постановените наказания от магистратите от Варна и от Велико Търново са значителни, като тук се абстрахирам напълно от извършителите, анализирам единствено признака "особена жестокост" в НПК. В единия случай - присъда "доживотен затвор" - едва след 20 г. изтърпяно наказание осъденият може да подаде молба за замяна с 30 г. затвор, а в другия случай - "лишаване от свобода", при присъда от 19 г. осъденият може да бъде освободен предсрочно след около 12 г. Това е сериозна разлика в преценката, въпреки че по едното убийство все още няма окончателна присъда.

Общото заключение за мен е, че делото "Борилски" приключи по коректен начин, но че това бе с цената на много тежки удари върху българската съдебна система. Те бяха поправени, и то адекватно, но дано не са видими още дълго време следите от тях. Що се отнася до делото, което във Франция чака насрочване и внасяне в съда, то френските магистрати ще преценят дали приключването на делото "Борилски" в България е основание за прекратяване на делото във Франция. Един от критериите ще бъде размерът на постановените в България присъди.

И мога да уверя, че въз основа на същите доказателства, събрани от френските следствени органи, подсъдимите (ако бъдат такива) рискуват с почти 100% сигурност присъда от доживотен затвор, и то в процес, който се развива за около две седмици за всяка от двете инстанции по фактите. Е, различни съдебни системи, различни правила и резултати.

Редакцията ще публикува и други гледни точки по темата.