Варненските водолази, които преди 5 дни оповестиха сензационна находка край нос Емине, са на път да убедят и военните историци, че са открили именно издирваната вече 60 години руска подводница с-34.

Новината, че на 15 мили югоизточно от Варна и на 35 м дълбочина лежи пречупена на две  съветската подводна лодка, беше посрещната на нож от руските медии, които цитираха архиви и военни историци, оборвайки твърдението на българските водолази.
Тогава дори варненският историк Атанас Панайтов изброи фактите, опровергаващи твърденията на момчетата от „Блек сий дайвинг Одесос".

"Обстоятелствата около пребиваването на С-34 в наши води през ноември 1941 г. вече са достатъчно добре изяснени от наши и руски изследователи", обясни тогава Панайотов.

Най-вероятно откритият подводен обект е пречупен на две корпус на надводен кораб, който, при обръщането му с палубата към дъното, би могъл да заблуди водолазите, че става дума за подводница, обобщи историкът. Днес обаче, след като внимателно разгледа
видеозаписа от повтрония оглед на подводните останки Атанас Панайтов е готов да се раздели с научния скептицизъм по темата.

"След извършването на втория водолазен оглед на подводният обект, открит от членовете на сдружението „Блек Сий Дайв Одесос” с председател Орлин Цанев и от председателя на асоциация „Техникал Дайвинг” Мирослав Стойчев, може определено да бъде класифициран като търсената съветска подводница С-34, пише Панайотов, който е и издател на "Морски вестник". Първоначалната информация, че подводницата е открита във Варненския залив бе коригирана с уточнението, че местоположението й е над паралела на нос Емине. Това означава, че С-34 въпреки всичко е била в заповяданата й позиция № 22, близо до границата с позиция № 21, която пък може да бъде свързана и с Варненския залив.Разделената на две части подводница е „облечена” в мрежи и тралове, което означава, че е давала постоянни „закачки” на рибарите, но никой досега не е търсил там С-34, чието местоположение повечето изследователи адресираха южно от паралела на нос Емине. Причината е известна и тя бе спомената в първата ми публикация (28 август 2010 г. Откритият подводен обект не е съветската подводница С-34!): намерените тела на помощник-командира на подводницата старши лейтенант Виолет Душин и на боцмана Фрол Терехов на 15 и на 16 ноември 1941 г. на Царския плаж в Созопол. Това само доказва за пореден път, че течението в тази част на Черно море е силно, със скорост 2 – 2,5 възла, като в този факт са се убедили и самите водолази от „Блек Сий Дайв Одесос” – за кратко време техен колега е отнесен на почти една миля от кораба-база.

Като благодаря за предоставените ми кадри и видеофилм, искам да посоча, че водолазите са свършили важна работа в тежки хидро-метеорологически условия и заслужават адмирации за проявения професионализъм. Разбира се, проучването на откритата подводница тепърва предстои и на този етап само можем да направим предположения за причините, поради които С-34 е намерила своята гибел в наши териториални води.

Какво показват кадрите? Подводницата, чийто нос сочи на север, (корпусът й е успоредно на очертанията на бреговата ивица) е с пречупен на две корпус, като двете части са близко една от друга, като не са на равен кил, а са легнали на десен борд. Това предполага мощен взрив при положение, че подводницата евентуално е била на перископна дълбочина и двете части са потънали бързо, без да бъдат повлияни от течението. В случай, че подводницата би била в надводно положение, двете части биха били доста раздалечени една от друга (нека да си припомним скорошния случай с украинския моторен кораб „Толстой”, потънал на 27 септември 2008 г. на 15 мили източно от нос Емине). За това, че С-34 в момента на взрива е плавала под перископ, сочи и фактът, че единият перископ стои вдигнат. Той бе идентифициран от водолазите и почистен, като бе открит фабричният му номер: „мNr167”. Над буквичката „м” има неразчетен графичен символ, според водолазите - наподобяващ корона.
Идентифицирано е и 100 мм оръдие, разположено пред рубката. Всъщност, от рубката са останали малко неща. Взривът е отнесъл огражденията, 45 мм оръдие, разположено зад мостика, шахтата за подаването на въздух за дизеловите двигатели, надводната тоалетна (галюнът) и др. Фактът, че водолазите директно идентифицираха горния рубъчен люк, който е на палубата на мостика, а сега над него няма нищо, доказва това. И нещо много важно: горният рубъчен люк е разхерметизиран, той е бил отворен и използван, вероятно преди този взрив. Логично е от тук да са излезли Душин и Терехов. От рубката са останали навигационни светлини и неидентифицирани още различни метални части, част от които са на дъното до корпуса.

Какво е погубило С-34? Този мощен взрив, разкъсал корпуса на две, може да е и след вторична детонация, предизвикана вътре в корпуса на подводницата. Тъй като местоположението на подводницата е в рамките на голямото българско морско минно заграждение, поставено през лятото на 1941 г. между паралелите на Златните пясъци и устието на река Камчия (приблизително), то логично е да предположим, че С-34 се е натъкнала на мина. След проучването на причините за гибелта на съветските подводници Щ-210 и Л-24 пред Шабла, можем да предположим също, че и в този случай може да става дума за намотаването на минно въже (минреп) на гребния винт и загуба на възможността за по-нататъшно маневриране. Това обяснява и причината за излизането на Душин и на Терехов от подводницата, вероятно със задача да прережат въжето. Тъй като след получаването на баротравми те фактически не са могли да направят нищо по въпроса, единственият изход на командира е останал да даде ход, за да се освободи от въжето, при което мината е придърпана близо до корпуса и се взривява плътно до него.

Българското минно заграждение е изпълнено с галваноударните мини „Б-38” („България – 38”), конструирани и произведени у нас. Бойният заряд на мината е от 150 кг лят тротил – достатъчно мощен, за да нанесе поражения и на голям боен кораб. Нека да припомним, че след последователното натъкване на две мини „Б-38” на 19 септември 1941 г. потъва българският параход „Родина” с товароподемност 6510 тона. Не е изключено, взривът от мината да е предизвикал вторичен взрив от детонацията на цистерните с гориво и машинно масло или пък детонация в акумулаторното отделение след нахлуването в него на големи количества задбордна вода.

Част от разрушенията може да са нанесени и от авиобомбата, остатъци от която близо до подводницата бяха открити още при първия водолазен оглед. Това пък подсказва възможността С-34 да е била атакувана от авиация, да е направила опит да избяга, като се потапя поне на перископна дълбочина, тъй като 35-те метра не са достатъчно много, за да се потопи бързо и да остане незабелязана от въздуха. В такива случаи обаче обикновено се бяга към по-голямата дълбочина, а не се маневрира успоредно на брега, както е открита подводницата. Тепърва ще се установява и характера на разрушенията, и точното място, където е пречупен корпусът. Въпросителните са много и на тях тепърва ще трябва да бъде даден отговор.