В края на лятото водата по морето ври и кипи от нечистотии,

установили репортери на "Труд". Част от вонящите морски “дарове” идват от канали с дълбоко заустване. Те изтичат далеч от бреговете, но в този сезон мъртвото вълнение тласка тинята към брега, обясняват специалисти. Така в определени моменти зловоние тормози почиващите дори на плажове, които иначе са чисти.

Отделно десетки малки обекти изливат помия близо до брега. Големите курорти пък са толкова пренаселени, че пречиствателните им съоръжения се задъхват. Според екоминистерството частниците трябва сами да инвестират в пречиствателни съоръжения. Доскоро обаче те се надяваха на държавата, а сега търсят вратички за пари от еврофондовете.

Данните показват, че от общо 20 селища с над 10 хил. жители по морето - Ахтопол, Черноморец, Балчик и Созопол са без пречистващи съоръжения. В Приморско станцията плаче за реконструкция, ще трябва да се инвестира и в Китен. Макар и да не е край морето, Карнобат, който е с 25 000 жители, също има нужда от изграждане на инсталации.

Според здравните специалисти засега замърсяването е в нормите. По данни на екоминистерството през 2009 г. само една от т. нар. зони за къпане по морето не е отговаряла на задължителните изисквания - Южният плаж на Варна.

За сравнение през 2007 г. проблемните зони са осем, а през 2008 - шест. Така страната ни е била на пето място в европейската класация за добро качество на водите. Какви ще са резултатите за тази година все още не знаем, но все повече хората избягват да се къпят в морето и предпочитат басейните.
В интервю за ежедневника Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите, твърди: Пари има, чакаме проекти (за  пречиствателни станции)!

Според нея в Созопол няма изградена пречиствателна станция, няма във Варвара и в Ахтопол. В Синеморец има, но не се експлоатира поради технически причини. "Чакаме проекти от Несебър, Равда, Царево, Ахтопол, Созопол, Айтос, Поморие, Каварна, Приморско, Китен и се стремим да им помагаме, за да станат нещата по-бързо", обяснява Василева.

В Несебър пречиствателна станция има, но поради голямото строителство не може да поеме всички отпадни води, уточнява "Труд". Това налага да бъде реализиран проект за разширяването й, съобщи кметът Николай Димитров. Освен това ще бъде построена и нова - в местността Стролата.

Пречиствателната станция в Равда също ще се разшири и новите съоръжения ще са на 2 км в морето. Така ще стане възможно обслужването на 300 000-400 000 души и кардинално ще се решат екопроблемите в района. Към новите съоръжения ще минат Свети Влас и с. Тънково.

Превишаването на нормите на радий в пясъка на залива Вромос е 4 пъти над допустимото, а на уран 236 - 2,5 пъти. Това съобщи вчера областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Последните замервания показали, че тежки метали има не само в пясъка, но и във водата.

Според Градинаров вероятността вредни емисии да бъдат погълнати при дишане била много голяма. Радиацията обаче е локална и няма нищо общо с Черноморец, допълва той.

От 3 август т.г. плажуването на Вромос е забранено. Навремето в залива са били изхвърлени радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мина “Росен”. Сега МОСВ препоръчва поставяне на предупредителни табели.

Остра миризма на зле поддържана селска тоалетна се носи още на главния път от Златни пясъци за Кранево на разклона за къмпинг “Лагуна”. Вонята се засилва при спускането по баира в посока яхтеното пристанище. Малко преди да се стигне до него, се вижда стара, обрасла в растителност сграда, с отворени прозорци, от които идват “уханията”. Това е пречиствателната станция на Златни пясъци.

Строена е преди 26 години, за да поеме отпадните води на около 15 хил. летовници. Само леглата в курорта днес са над 110 хиляди, а отделно в нея влиза и стичащото се по канализацията от околните вилни зони.

“Пречистените” води преминават по 200-метров отвеждащ колектор навътре в морето. Реално обаче помията се изсипва на 50-100 метра от плажа до буната, отвъд която е яхтеният пристан. Това се случва, защото тръбата е спукана. Личи и с просто око. Само на няколко метра навътре от мястото, където плажуват чуждестранни туристи, водата образува мехури, сякаш извира оттам, а мястото наоколо има по-тъмен цвят.

От 10 години насам преди началото на лятото се поставя въпросът с изчерпания капацитет на пречиствателната станция. Временният вариант е изграждането на нов заустващ колектор за 7 млн. лв. Той трябва да отведе отпадните води по-навътре в морето.

Проектът за тръбата е изготвен от ВиК-Варна, но дружеството не може да кандидатства за еврофинансиране нито за заустващия колектор, нито за модернизация на пречиствателната станция.

За парите ще се бори община Варна, защото само тя може да бъде бенефициент по оперативната програма “Околна среда”. След края на проекта общината ще прехвърли съоръжението за експлоатация на ВиК.

От години има съмнения за замърсяване и на р. Хаджийска, която се влива в морето в близост до плажа на станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг. През 2006 г. местната екоинспекция правела почти ежедневни замервания поради оплаквания от лоши миризми и странно оцветяване на водата.

Замърсяване обаче не било установено. Сега отново се заговори, че фекалиите от септичните ями на комплекс “Съни дей 6” в несебърското с. Тънково незаконно се вливат в реката.

Управителите на фирмите и екоинспекцията отричат. От РИОСВ-Бургас твърдят, че септичните ями редовно се почиствали. Обектите обаче нямат разрешително за заустване или договор с ВиК.