Наредба за директните продажби от производителите, която чака одобрение от Брюксел, ще сложи край на съмненията на клиентите в качествата на предлагания мед на българския пазар.

Вероятно през октомври документът ще бъде одобрен от българското правителство и ще влезе в сила. Благодарение на него пчеларите ще могат да продават продукцията си, вече придружена със сертификати, гарантиращи качествата й, съобщи президентът на Европейската федерация на пчеларските организации "Апиславия" Стефан Стефанов. Лаборатории за анализ на пчелен мед имало в половината от областите у нас. По думите му качеството на меда в България не може да се нарече лошо. По данни на Министерството на земеделието и храните над 95% от природата у нас е чиста от замърсители, но все още има пчелари, които подхранват пчелите си по време на медосбора. Това не прави меда негоден за консумация, но той губи качествата си на лечебен и профилактичен продукт, обясни Стефанов.
{gallery}Story/2010-09-03-apiexpo{/gallery}
България все още е рай за пчелите, но в много страни с интензивно земеделие те намаляват, каза Жил Ратия, президент на световната пчеларска организация "Апимондия". При норма между 5 и 10 на сто смъртността на пчелите в някои страни достига 40%, както, например, в Белгия тази година. Причините за явлението са различни в различните региони на света, но сред основните фактори са пестицидите, някои микроорганизми, естествената храна за пчелите, промените в климата, управлението на пчеларството. Имунната защита на пчелите е много ниска поради агресивната околна среда, включително и неправилно поведение на самите стопани. Пчеларите трябва да се тревожат и от настъплението на генномодифицираните микроорганизми, които могат да причинят превръщане на някои от насекомите във вредители, от все още неизясненото влияние на модифицирания прашец върху метаболизма на пчелите, от факта, че някои модифицирани растения вече не произвеждат нектар, т.е. храна за пчелите. Когато продавате пчелен прашец, потребителите искат чист, натурален продукт - никой не иска генномодифициран, допълни Етиен Бруно, президент на Обединената асоциация на фермерите и земеделските кооперации в ЕС по въпросите на меда.

Проблемите на пчеларството и качеството на пчелните продукти са сред акцентите на провеждащия се във Варна ХVІІІ конгрес на "Апиславия" - наследник на създадения преди 100 години от инициативни българи Съюз на славянските пчелари, който по-късно прераства в Европейска федерация на пчеларските организации. В нея членуват пчеларските съюзи на 15 държави, както и институтът на "Апимондия" в Букурещ. В конгреса във Варна и съпътстващото го изложение на пчелни продукти и инвентар за пчеларството във Фестивалния и конгресен център участват 80 делегати от 13 страни. Сред идеите, които те ще обсъждат, е създаването на референтни лаборатории във всяка от страните на "Апиславия" за координиране на действията, когато се окачествяват не само пчелен мед, но и прашец, млечице, прополис.

В България има около 600 - 700 хиляди пчелни семейства, но те се отглеждат от много пчелари, затова браншът се развива повече любителски, отколкото професионално. От 50 - 60 хиляди пчелари у нас като земеделски производители са регистрирани не повече от няколко хиляди. Само те могат да кандидатстват за получаваните между 5 и 7 млн. евро годишно евросубсидии за купуване на нови кошери, пчелни семейства, пчели майки, за изследване на качеството на продуктите. Малкият пчелар ще плати повече данъци, отколкото ще е ползата му от субсидията, обясни Стефан Стефанов. Пчеларите от "Апиславия" искат подпомагане, и то директно, за дейността, която вършат за опрашването в природата. На всеки 3 години една е с добри доходи в пчеларството. През останалите две пчелите не дават много мед, но пак опрашват, а добивите от селскостопанските култури нарастват с 30 - 40% след опрашване от медоносни пчели. Неслучайно в Израел се отглеждат пчели само за опрашване в селското стопанство, а в САЩ са много разпространени подвижните пчелини, медът от които се използва само за храна на пчелите, посочи Стефанов.