ВарнаУтре: Занимавате се с музика от години. Какво е най-голямото признание, което сте получавали?
Николо Коцев: Получавал съм стотици суперлативни рецензии за рок-операта Нострадамус и за албумите на Брейзън Абът.
Парчето Mr. Earthman от предпоследния албум на Брейзън Абът се нареди на 3-то място от най добрите парчета за 2006 г. в стил "прогресивен рок" от най-големия рок-сайт в света melodicrock.com. Няколко пъти съм се нареждал в топ 20 на конкурси за китаристи организирани от списанието Guitar Player, печелих трето място на конкурс организиран от фирмата D'Addario. Бях номиниран за музикалната награда на Съвета на Северните страни и др.... Според мен обаче най-голямото признание тепърва предстои.

ВУ: А с какво се гордеете най-много?
Н.К.: С работохолизъм, ефективност, идеализъм и способността си да взимам правилни решения в трудни и напрегнати ситуации. Често умея да върша няколко неща едновременно.

ВУ: Чувствате ли се като звезда?
Н.К.: Съвсем не. Звездите са личности, които вече са стигнали там, накъдето съм се запътил. Дано и аз стигна един ден... Често обаче околните ме третират като звезда, което не отричам в повечето случаи е приятно.

ВУ: Каква е историята на Брейзън Абът?
Н.К. Групата е създадена в 1994 г. В първия албум участва Глен Хюз, а Джо лин Търнър е във всички следващи албуми. Обикновено ползвам трима певци в албумите си. В групата са участвали хора от Юръп, от групата на Ингви Малмстийн и др. Издал съм пет студийни албума, един лайв и два филма на DVD - единият е документален с концертни изпълнения, а другият е концерт. Групата работи предимно в студио, но напоследък появите ни на сцена зачестиха. Надявам се в бъдеще да концертираме все по-усилено.

ВУ: Какво е чувството да работиш с легенди като Глен Хюз, Джо лин Търнър, Робин Гиб...?
Н.К. Получавам доказателство, че това което върша и начинът по който го правя е правилно. За мен лично работата ми с такива личности е знак, че моите качества като музикант се ценят високо от професионалисти с високи изисквания.

ВУ: Кои са ви любимите музикални изпълнители?
Н.К.: Твърде много са за да ги изброя. Обичам истински талантливите изпълнители, с високо инструментално или певческо майсторство. Обожавам трудолюбивите хора и изпитвам безкрайно уважение към тях. Без труд нищо не се постига. Или ако се постигне нещо, то е краткотрайно и/или случайно.

ВУ: Какво ви вдъхновява?
Н.К.: Добрата музика, истинското изкуство, романтичният идеализъм, високите естетически постижения в изкуството. Всичко, което доказва, че създаването на музика има смисъл. Възможността да се създаде нещо стойностно.

ВУ: Защо заминахте за Финландия? Там повече ли уважават музикантите?
Н.К.: Стана съвсем случайно. Заминах с ресторантска/дискотечна група. Останах по стечение на обстоятелствата - въобще не беше планирано... Животът на музиканта е еднакво труден навсякъде - няма значение къде живее. Уважението към някой идва от неговите постижения. То може да бъде спечелено (освен ако не ви завиждат безгранично). Останалото е талант, трудолюбие, саможертви и лишения.

ВУ: Храни ли къща музикант?
Н.К.: Трудно е, но не невъзможно. Умните съумяват да спечелят знание, мъдрост, положение и сила докато вършат неща, които на пръв поглед са загуба на време. Ако човекът има стойностен заряд и знае как да си изиграе важните карти, моментът на победата винаги настъпва.

ВУ: Как се запознахте с годеницата си Дона Петкова и ще има ли сватба скоро?
Н.К.: Запознахме се случайно - тя ме интервюира за предаването Елит по БНТ. След известно време поради погрешно изпратен смс подновихме комуникацията и от дума на дума..... Не бързаме със сватба - значението й за нас е само духовно, а ние така или иначе сме заедно.  

ВУ: Как обичате да почивате?
Н.К.: Рядко почивам. Ако съм в къщи гледам филми. Почивка на море е продпочитаната форма на ваканция и на двама ни.

ВУ: Как се чувствате на сцената пред българска публика и каква е разликата, когато изнасяте концерт в чужбина?
Н.К.: Аз работя и с Робин Гиб от Би Джийс, поради което концертите на които свиря се делят на два вида - с чужда и собствена музика. Естествено винаги е по-интересно да се свири собствена музика. Българската публика е чудесна, което е основната причина всеки наш концерт в България да се превръща в празник на хард-рока.

ВУ: Най-голям концерт, който сте изнасяли?
Н.К. Пред 250.000 души на площад в Санкт Петербург, с Робин Гиб. Мисля, че беше 2006 година.

ВУ: Какво да очаква варненската публика на 15-ти септември?
Н.К.: Най-вече да бъде многобройна и заредена с очакването за един вълшебен концерт. През 2003 година свирихме на Златни Пясъци, така че технически това е първото ни гостуване в града ви. Варна е и дом на Нелко Коларов, който също е в Брейзън Абът. Зная, че много варненци очакват с нетърпение да го видят в нашата компания.