Как така е свободен по всяко време на деня - взима и води децата от детската градина, редовен е на всички родителски срещи, а семейството живее далеч над възможностите на учителската заплата на съпругата му. Единственото действие с регулярност на работно време, в което сте го засичали, е на кафе и сокче в едно и също квартално кафене. И не случайно, защото това е неговият офис. Тук започва и свършва всеки цикъл в неговата кариера на

“двигател”

Преходът, нелоялната конкуренция и хаотичното развитие на пазарната ни уж икономика родиха и нови професии, коя от коя по-странна. "Двигател" е една от тях. Практикуват я хора с различна възраст и статус. Най-често оправни пенсионери: хора с много свободно време, които с радост ще повисят вместо вас на опашка из коридорите на бюрокрацията, за да ви осигурят нужен документ или заверка. Срещу скромен хонорар. По-квалифицираните - бивши общински служители, пенсионирани юристи, родители на хора от властта, изпълняват и по-сериозни задачи - движат - от там и името на новия занаят - "двигател", документи за строителство и реконструкция, смяна на статут, документация за ПУП-ове, откриване на магазин, поставяне на барачка и какво ли още не. Най-често "двигателят" работи за определена фирма или адвокатска кантора. Други са тясно специализирани - могат да извадят като с вълшебна пръчица документ от точно определена институция, в която имат железни връзки.

"Много е удобно. И не е само проблемът с чакането и бюрокрацията, която те вбесява понякога, всъщност - винаги. Първо - тях не ги връщат, познават ги и знаят, че процедурата им е ясна. Второ, ако се наложи да си осигуриш нужния подпис по "втория" начин, те често са единственото ти спасение - особено сега, когато всеки се страхува и предпочита да не свърши работа, но да не се подложи на риска да го хванат с "почерпка". През познат, доверен човек, е друго", обяснява Д.И. който работи в голяма варненска фирма с разнообразна дейност от логистика до строителство и търговия на едро.

Другите модни професионалисти са

“доставчиците”

Този нов занаят е запазена територия за пенсионери. Роди го надпреварата за клиенти между хипермаркетите, които периодично свалят цената на един или друг продукт. Ако видите възрастни хора унило подпряни на количките в "Кауфланд", например, не се заблуждавайте, че са тук за хляб, мляко и нещо за обяд. В мига, в който огромното хале се озвучава от съобщението "Днес ви предлагаме на промоционална цена пилешки гърди само 3 лева за килограм", групичката оживява и стремглаво се спуска към мястото на указаната стока. Чудите се: е, с колко пък може да се запаси човек, откъде и пари за такива запаси и какви ли фризери трябват, за да се съхраняват.

"Не пазаруват за себе си. За това им плащат собственици на малки магазинчета из целия град. Стоките, които се обявяват на промоция, са на цени по-ниски по тези на борсите. Такава е политиката на веригата. "Доставчиците" взимат колкото могат и го товарят в коли, микробуси, които ги чакат на паркинга", твърди касиерка в хипермаркета. Явлението в по-малка степен се повтаря и в други магазини. В "Карфур" и дори в "Пикадили", където на 15 август обявили подарък за Деня на града - олио по 1.50 за литър. Приготвените количества свършили за отрицателно време и се наложили няколко нови зареждания от производителя на стоката.

Именно заради "доставчиците" в някои магазини сложили табели с ограничения - разрешава се  закупуването само на определени количества от изложения на промоция продукт.

С висенето между рафтовете пенсионерите си докарвали по 100-150 лева на месец, някои пък имали уговорка за процент от осигурените продукти: докараш 10 пакета бутчета - единият е за теб, безплатно. "Икономическият ефект" от дейността на доставчика за дребните търговци на хранителни продукти не падал под 500 лева на месец и зависел само от пъргавината на наетия доставчик.