Спектакълът в неделя вечерта премина в равен, на моменти монотонен ритъм.

В екипа участват млади актьори.

Режисьорът е от по-старата генерация - вероятно тази школа има пиетет към вярното, класическо интепретиране на текста на Фасбиндер.

За да поставяш Фасбиндер, трябва да си повече бунтар, отколкото концептуалист.

В основата на смисъла на този спектакъл е конфликтът между различните в социума. Социумът предпочита старите схеми на съществуване, когато се появава нещо ново отвъд пределите на познатото, социумът или го убива или го принуждава да се адаптира към неговите порядки.

Публиката бе повече от очакванията и се наложиха допълнителни нововъведения, което пък е атестат за родното любопитство към чужда актьорска игра.

След спектакъла специално за ВарнаУтре.бг свои възгледи за театъра споделиха: интендантът на гостуващия театър г-н Холгер Шулце и Николай Димитров, който играе главната роля в постановката „Гастарбайтар”.

Холгер Шулце

„Началото на съвместният ни проект започна интересно, след гостуването на русенския спектакъл „Албена” на наша сцена.

Преди 4 години въз основата на държавна политика за връзки от международен характер ние си разменихме представления с българска трупа.

Ние дойдохме в Русе и сега във Варна, за да покажем наша постановка.

През януари 2011 г. 4 актьори от Русе ще работят на наша сцена по съвместен проект с режисьора Иван Станев.

Може би ви се струва, че проблематиката в тази пиеса, която гледахте вече не е комуникативна с нашето време, но ще сгрешите, защото да бъдеш различен не е трудно, всеки има своя култура и е важно да се научим да говорим чрез културите си, да намерим общия език между тях.

Нямаше специален кастинг за избора ни в постановката да играе русенски актьор. Харесахме го в „ Албена”, попитахме директора на трупата в Русе, г-н Рашко Младенов дали може да ни осигури този актьор и репетициите започнаха.

Запознат съм с театралните проблеми в България и ми е тъжно, боледувам за вашите прекрасни актьори.

В Германия държавната политика обгрижва проекти между наши театри и чужди, имали сме такива с руски, с китайски.

Затова сега работим с български актьори, за да опознаем и вашата култура и сетивност, за да я представим на германската публика.

Нашият институт обединява опера, театър, модерен балет. Като интендант отговарям за 300 служители.

Всяка година предлагаме около 47 представления от различен жанр-опера, театър, танцов театър.

Току-що се запознах с интенданта на вашия институт и си обещахме да направим съвместен проект, все още не сме назовали жанр или драматургия, но се надявам и това да се случи. За мен е важно първо да се опознаем, да проуча града ви и неговите възможности.”

Николай Димитров:

„Има една книга „Алхимикът”, в която според древна арабска поговорка, ако едно нещо се случи веднъж, втори път едва ли ще се случи. Но ако се случи повторно, очаквай трета среща от същия вид.

Бях в Германия на детски театрален  фестивал преди много години в този град, след това гостувахме пак в същия град с „Албена” и сега ме поканиха да играя за трети път. Година и половина след „Албена” ми предложиха ролята на Георги. За мен беше изненада, не знаех какво ще репетирам.

Бяха ме информирали, че ще е спектакъл по Фасбиндер. Гледал съм филма и там сцените са твърде брутални като монтаж, внезапно са изрязани и внушението е като ритъм на отделни фрагменти.

Любопитно ми бе как немският режисьор ще постави в малко пространство драматургия, обвързана с известен филм. Режисьорът е млад по дух и ми помогна за адаптицията.

Не знаех немски, подават ми текст, който не разбирам, бях точно в условията на главния герой-идвам от някъде, не говоря местния език, а трябва да работя.

Станахме приятели с актьорите.

Резултатът поне за мен е добър.

Новият проект, в който вече съм поканен с режисьор Иван Станев ще се покаже в Германия, в Русе и ще има столична премиера в театрална работилница „Сфумато”.

В Германия принципите на работа са безкомпромисни, работи се честно, съвестно и точно.