който трябва да се реализира в България, обяснява днес в интервю за "Труд" бившият председател на Общинския съвет във Варна.

В отговор на въпросите на столичен журналист той припомня основните моменти от проекта и дебатите около него:

"Проектът не е само за града и дори не е важен само за България. Надявам се той да се сбъдне и да престанат тренировките върху него - да го има или да го няма. Напоследък започнаха спекулации дали мястото на новото пристанище е най-подходящото. Търси се друга локация за новия контейнерен терминал, а това са все неща, които отдавна през годините бяха многократно дискутирани. Сега е минал ОВОС, има всички необходими разрешения и проектът най-накрая може да стартира.

Едното от местата е под Максуда, като се мине Аспаруховият мост. За това място е предвиден контейнерният терминал. Дълбоководният канал е предвидено да се изгради преди Аспаруховия мост. Проблемът с пристанище Варна не е свързан с газенето на корабите, а във височината им. Ограничението идва точно от Аспаруховия мост. Затова дълбоководният канал трябва да е преди него.

Колкото до изграждането на контейнерен терминал под Максуда, има много мнения “за” и много “против”. Сега се търси друго - по-подходящо място. Всички знаем, че тази локация е компромисна, но на този етап няма друга възможност, защото след тази територия попадаме в “Натура 2000”. Затова е крайно време да сложим край на упражненията по тази тема. Докато ние спорим, румънците вече са в друго измерение.

Ако се върнем към изходната точка, ще се загубят няколко много важни години. През това време конкурентите ни от пристанище Констанца ще отидат много напред. Ще ви дам един пример. Само преди 11 години контейнерният оборот между Варна и румънския порт бе съизмерим - 45 000-55 000 контейнера. Оттогава насам Констанца увеличи количествата над 12 пъти. Това се случва, докато ние умуваме да има или да няма пристанище, къде да бъде и т.н.

Това е последната възможност, ако искаме през Варна да минат Коридор №7, Коридор № 8 и ТРАСЕКА. Затова ви казвам, че това за мен е най-важният проект пред България.

Неслучайно доскорошният президент на Европейската банка коментира, че един от най-големите проблеми на страната ни е, че нямаме входно-изходна врата. Ние хем сме европейска граница, а не можем да се възползваме от това. Затова Жак Атали, който в момента е съветник на френския президент Саркози, ясно каза, че докато ние не направим тази врата, не можем да се надяваме на сериозно положение в ЕС. Щом ни го казва едно от най-големите имена в Европа, редно е да се замислим.

Голямата идея е сегашното пристанище Варна-изток, което е на повече от 100 години, да се превърне в атракционна зона на града. Да стане част от Варна и на това място да се изгради пасажерски и яхтен терминал, нов аквариум, хотелска част, заведения. Това не е нещо, което сме го измислили ние, а логично развитие. По този начин са били преместени пристанищата на Барселона, на Генуа. Преди около 50 години това е направено и в Лондон. Сегашното пристанище вече е изиграло ролята си. Сега то пречи на града и градът пречи на пристанището. С тази зона ние ще изградим една нова Варна.

Сега или след години този проект ще се случи, защото просто е без алтернатива. Сега градът е задръстен с камиони, преминаването по околовръстния път е направо невъзможно по време на кампанията по извозване на зърното.

Притеснява ме фактът, че Министерството на транспорта не дава разрешение пристанище Варна-изток да стане общинска зона. Такова разрешение е необходимо, когато се съгласува общият устройствен план на града. Всичко това говори, че Министерството на транспорта не осъзнава от една страна, ролята на този проект, а от друга, започва да се говори за концесия на пристанище Варна. Аз силно се надявам, че това няма да стане. Представете си го само. Ако тази територия се даде за 25 или 35 години на концесия, това реално обрича проекта на забвение. Това е страшно дълъг период от време.

За изграждането на контейнерен терминал парите са осигурени от страна на японското правителство чрез японската банка. Има подписани споразумения между премиерите на двете страни за финансиране на проекта. Стойността на проекта е 160 млн. евро, които в огромната си част се осигуряват от Токио. Парите ги има, но сега се коментират странни тези от страна на управляващите. Средствата можело да се пренасочат за изграждането на жп линия между Варна и Русе, което е пълен абсурд. Нали първо трябва да имаме контейнери, с които да пълним влаковете. Още повече, че японското правителство ясно е казало за какво дава парите. Крайно време е да се разбере, че Варна вече не е източната граница на България, а на Европа".