Никога не оставате без презервативи, а в портфейла си задължително държите един специален за разкази с неочакван край. Ако от прекалено дълго неизползване вече не става за използване, може да разчитате, че ще ви услужа от моите запаси. Поне веднъж нещо се е обърквало и около полунощ сте били забелязвани да бягате към денонощна аптека за „Постинор” или „Ескапеле” – възможно е да сме се разминали по пътя. Изпитвате повече финансов, отколкото родителски ужас от деца – и ви разбирам добре. Примирили сте се с демографската катастрофа и с очертаващия се етнически разгром – и аз не правя изключение. Единствено не разбирам защо трябва да ги превръщаме и в социален страх. И защо нашият 15 септември все повече прилича на американския 9/11 - по това, че житейски камикадзета извършват самоубийствени атентати, които вземат невинни жертви.

Разлика има единствено във вярата. Чуждите камикадзета вярват, че техният Бог ще оцени това, което правят, и ще ги прати в рая. А местните самоубийци не вярват в нищо и дори не е нужен Бог, за да им изпрати социален апокалипсис. Той ще си дойде от само себе си и с много вътрешна логика. Докато го чакате, може да купите цветя за учителката на детето или да й изпратите на помощ жандармерията. В случай, че изберете второто, поне ще си гарантирате някаква надежда. Иначе поднесете четен брой карамфили - така се поднася, когато се отива на погребение, а не на училище.

Профилът на местния самоубиец е дете на възрастта на първокласник, което е родено в бедно неработническо семейство. Неговите родители живеят в България, имат български паспорти, но нямат български думи в речника си. Затова и разговарят с детето си на някакъв чужд език, който не е английски и не се преподава в училище. Такъв е официалният профил на всеки втори първокласник, а профилът на невинната жертва не се различава много от твоя - ти, който имаш пари за интернет, щом четеш това. А щом имаш пари или щом имаш компютър с достъп,  значи нещо работиш, значи плащаш данъци, значи знаеш как стоят нещата. И веднъж в месеца – най-често на датата за заплата, се чувстваш като жертва.

Твоето самоусещане вече не може да бъде променено със самостоятелни реформи в образованието – като отпадането на матурата след 5-ти клас. Нуждаеш се от глобални реформи в държавата, които покрай всичко останало да променят броя и качеството на влизащите и излизащите от училище. Чувал си за тази идея – неграмотните да нямат право да гласуват. Припомни си я по случай новата учебна година и се опитай да я отстоиш така, че тя да намери място в следващия изборен закон. Защото, освен че не е честно една неграмотна и безполезна маса да бойкотира бюджета, а да участва при избора на хората, които ще го определят – но и на правителствата не се създава мотивация да се държат прилично, сякаш си имат работа със средноинтелигентен електорат. Дефинирай нещата да звучат така, че да не изглежда като отнемане на права, а като въвеждане на необходим ценз. Също като при получаването на шофьорска книжка. За да вземаш решения на пътя, трябва да имаш 10-ти клас, докато за политическите решения не е нужен и 1-ви.

Що за нормални решения може да вземе човек, който заедно със семейството си има проблеми с неусвояването на учебния материал за нация, за принципите на модерната държава и за неприкосновеността на частната собственост. Този човек би трябвало да има тежки проблеми със закона – под формата на глоби, на общественополезен труд, на някакво родителско гестапо. Което му идва на гости всеки път, когато не пуска децата си на училище. И всеки път, когато ги жени на възрастта на първата менструация. Докато изчезне и последният баща, който би си помислил да спре в 3-ти клас дъщеря си от училище. За да не стане там и курва и за да може да я продаде девствена.  

Всеки 9/15 прилича все повече на някакво шибано Възраждане. Което е шибано, защото трябва да се прави отначало, въпреки че отдавна вече е правено. А хората, с които трябва да се прави, дори не приличат на средновековни хора. Понеже не са еволюирали в интелекта си още с началото на двуцифрените векове. И не са проумели, че този живот може да се живее и без образование, но ще е много по-трудно и по-бедно. Същият разговор около 1000 години по-късно не трябва да се води със спокоен тон, даже въобще не е нормално да се води. Бъдещето на етноса може и да е сериозно увредено и предопределено. Но за бъдещето на нацията все още може да се направи нещо. И без това имаме достатъчно свободно време, тъй като не сме заети да отглеждаме деца.