България трябва да продължи да закрива училища,

защото делът на децата в училищна възраст намалява по-сериозно от този на учителите. За периода 2000-2009 г. децата в училищата са намалели с 28%, а учителите - с 24%. Оптимизацията обаче трябва да продължи в големите градове, където няма да се застрашат интересите на най-уязвимите образователни групи.

Това препоръчва в поредния си доклад за образованието у нас Световната банка. Финансовата институция за пръв път признава, че закриването на училища в малките градове е довело до повишаване на броя на отпадащите ученици, а икономиите в образованието не са равносилни на по-високо качество.

Извършените промени във финансирането на училищата при ексминистър Даниел Вълчев са определени от СБ като значимо постижение. Вълчев наложи делегирани бюджети във всички училища и въведе диференцирано заплащане. През 2007 и 2008 г. държавата предприе и политика по закриване на училища със слети паралелки, като създаде финансови стимули за общините да извършат оптимизация.

"Само през 2008 г. България закри 340 училища и съкрати 4807 учители, което представлява 33% от съкратените за 10-годишен период. За две години бяха спестени над 100 млн. лв.", се изтъква в доклада на банката. В същото време тя предупреждава, че към момента няма данни, че реформата е довела до по-качествено образование.

Оптимизацията на училищната мрежа доведе до проблеми сред най-уязвимите групи и породи почти двоен ръст на отпадащите ученици от закрити училища, признава банката. По данни на СБ 14.9% от учениците от закрити през 2007-а г. училища са спрели да ходят на училище срещу 6.2% среден процент отпадащи ученици за останалите училища, сходни са данните и за 2008-а г. Като причина се сочат финансовите проблеми на семействата, трудната интеграция на децата в новото училище и неуредици около осигуряване на занимални, столово хранене и транспорт. В тази връзка експертите от банката препоръчват да се създаде национална програма, с която да се финансират целево всички общини в неравностойно положение.