България се откроява от целия регион с най-голямо увеличение на инвентара през периода, когато новите площи са отчели ръст на годишна база от 90%.

За сравнение ръстът в Босна, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словакия и Словения бе между 5 и 10%.

Обемът от нови площи на нашия пазар се дължи на големия брой проекти, започнати непосредствено преди кризата. Преди нас е  единствено Русия, която добави близо 430 хил. кв. м нови площи към своя инвентар.

Новите молове като цяло за Европа намаляха до нивата от 2005 г. На общо 10 пазара не бяха добавени никакви нови площи.

Към юни 2010 г. общо 16 проекта бяха в етап на строеж у нас, повечето от които се очаква да бъдат завършени преди края на 2011 г.

Тенденцията има няколко обяснения . На първо място това е фактът, че българският пазар започва ръста си от една от най-ниските бази в Европа и дори и след отварянето на новите центрове делът на търговските площи, които се падат у нас на 1000 души от населението, е един от най-ниските в Европа.

Наред с това обаче много се питат доколко устойчиво и пазарно обосновано е едно такова повишение в инвентара.

Страната ни продължава да заема 5-о място на континента по обем от нови проекти в процес на развитие с около 400 хил. кв. м. В това отношение България изпреварва развити пазари като Великобритания, Германия, Холандия и др.

Предвид „сравнително предпазливото търсене от страна на търговците“ обаче някои от новите проекти имат значителни проблеми при привличането на нови наематели, а редица от наскоро отворените нови молове имат висок дял на незаетост, се казва в доклада.

Този проблем може да се утежни още повече от факта, че до края на следващата година инвентарът от площи на българския пазар се очаква да се удвои.