Леля Денка е весела жена

Всяка сутрин рано, преди художниците да са подредили своите кътове в градинката зад театъра, тя е премела, почистила и подготвила служебния вход на сцена „Филиал”. С реформа  или не в театъра  тя си остава живото чувство за хумор на служебния вход в ТМПЦ-Варна.

Вчера ме посрещна малко по-сериозна, говорихме си за вярата в хората... ”Има, има все още светли хора... Миналия месец на съпруга ми му се случи нещо страшно. Падна и си счупи пети и шести шиен прешлен. Няма да забравя датата - 12 август. На 19-ти го оперираха в „Св. Анна” в неврохирургията. Казвам ти, че има светли хора - лекуващият д-р Димитър Харитонов, младо момче, беше много любезен, компетентен, приложи на съпруга ми Иван Радев нова методология с импланти, за да премине успешно лечението му. Докторът направи всичко по силите си и Иван бързо се изправи. Чували сме, че подобно лечение трае дълго, но Иван бе изписан бързо от болницата. Стана ми обаче тегаво, защото усетих, че, когато такива доктори си вършат работата, завистта ходи по тях. Иска ми се тази страна да не прогонва млади и добри специалисти като този човек. Хирург като д-р Харитонов заслужава да бъде уважаван, за моето семейство той е светлина, надежда и любов. Сега съпругът ми почти се възстанови и, слава на Бога и на този талантлив лекар, може да върви, да върши обичайните си действия.”

След тази кратка история леля Денка с облекчение въздъхна... пак се усмихна и ме погледна нежно... В очите й открих топлина и грижовността на човек, през който са преминали всякакви житейски бури, но поне тази е била с щастлив край, благодарение на вярата в уменията на д-р Харитонов.