Искаме или не, интересува ли ни или не, вече сме в предизборна кампания. Защото ни предстоят 4 години с 4 вида избори. Местни, президентски, парламентарни, за евродепутати. И това, разбира се, ако няма предсрочен вот.

Който си мисли, че всичко това е мнооого далеч, дълбоко се заблуждава. Както се заблуждава вече 20 години и, че не трябва да гласува, защото това не го касае. Но нейсе, това е дълга и сложна тема, дето не се знае откъм народопсихология ли да я захващаме, откъм лошо образование ли или откъм липса на граждански навици. Най-вероятно - от трите по малко.

Далеч, далеч, ама

по медиите вече се завъртяха над 8 имена за кандидат-кметове за Варна. Поне 3 от тях бяха пуснати по пързалката на прекалено ранното огласяване - с една дума "прегоряха" и нямат шанс реално да участват във вота.

Първо слух, че ще заменя кмета Кирил Йорданов при предсрочното му освобождаване от поста, вгорчи 50-годишния юбилей на заместника по здравеопазването доц. Христо Бозов. Темата за това, че Йорданов ще сдаде властта било то заради апетитен посланически пост, заради министерско кресло или просто защото управляващите имат други планове за мястото му, е стара, та чак брадата. С годините и мизата се вдигаше: от консул в Одеса та до посланик във Франция, от министър на правосъдието до кандидат-президент. "Добра" поличба някои съзряха дори във факта, че програмата на кмета за настоящия му мандат, беше отпечатана в тъъъничко книжле: Като за 2 години!, радваха се опонентите му и чертаеха юридически приемливи планове за импийчмънт на силния си противник. Той, обаче, приспа настървението им с намеци, че няма да се кандидатира за 4-ти мандат. После още по-ефимерно се отметна от това. Тълкуванията за странното му участие в сутрешния блок на Нова телевизия още стряскат съня на евентуалните кандидати. Кметът всъщност не обеща пред Ели Гигова и Витомир Саръиванов да участва във вота догодина, но пък титрите, съпровождащи участието му, недвусмислено съобщаваха, че кметът на Варна ще се кандидатира за нов мандат. Дали грешката беше вярна? Или просто е време за поредно вдигане на мизата?

Всъщност дуалистичното участие на кмета в ефира на националната медия беше подбрано доста точно във "временно-пространствения континуум". Преди 4 години, пак по случай празника на Варна, тогавашният премиер Сергей Станишев изпреварващо обяви, че БСП подкрепя Йорданов в битката му за 3-ти мандат като кмет на Варна. Така 3 месеца преди изборите червените не оставиха полезен ход на ГЕРБ, които трябваше да се примирят с поне привидната роля на губещ в местните избори през 2007-ма година. Известно е, че Бойко Борисов мрази да припознава чужди кандидати и да ги подкрепя. Година преди местния вот той би лек отбой от тази непреклонна позиция и разреши на своите да "посочват  кандидатите, без значение от партийната им принадлежност". Но табутата при подбора на партийните абревиатури останаха - някои истински, други само за пред публиката, но останаха.

Тази "слабост" на премиера се опитаха да яхнат опонентите на ГЕРБ в предстоящите избори. Пак прекалено рано, но доста настойчиво като евентуална кандидатура на управляващите за кмет на Варна, се появи името на Добромир Джиков.

В интервю дни преди "да изтече информация" за проектоинтереса към владиславовския кмет местният лидер на ГЕРБ даде интервю, според което партията търси "млад, енергичен и мотивиран" наследник на Кирил Йорданов. После думите на Димитров повтори и вицепремиерът Цветан Цветанов, който към изискването за възрастта на кандидата (с което окончателно обори твърденията, че областният Данчо Симеонов или депутатът Павел Димитров ще са кандидати за кмет на Варна) добави и още един жокер: "енергичен мениджър".

Мнозина припознаха в определението именно 38-годишния кмет на "Владиславово". Слухът беше окончателно легитимиран, след като многотиражен жълт вестник побърза да прикачи Джиков към ТИМ. (Дали някой щеше да си прави труда да активира публикация в национален седмичник, ако идеята Джиков-ГЕРБ-кмет беше само празен слух?) Така 5 дни след предизборна среща на "Рапонги", където половината от участниците най-вероятно не са получили това, за което са дошли, се появи тъврдението, че ТИМ ще издигне Джиков за кмет на Варна. Нищо ново - младият политик наистина зае поста след предизборна коалиция между "Социалдемократите" и "Нашият град". Но сегашното му преждевременно пришиване към ТИМ силно напомня на сценария, по който БСП "си заплю" Кирил Йорданов на 15 август преди 3 години. Още повече, че сценаристите на двата епизода са едни и същи.

Колкото до екзотичната идея ГЕРБ да командирова във Варна министър Свилен Нейков за кандидат-кмет, тя рязко ме връща към изборните резултати от 2007-ма: 1. Кирил Йорданов, 2. Веселин Марешки, 3. Димо Гяуров, 4. ГЕРБ

Та като стана дума за Марешки, нека не забравяме, че той трябва да бъде слаган във всяка сметка, когато става дума за избори и местна власт. Първо заради сериозния финансов ресурс, който е готов да вложи в кампания, второ заради медикаментозната зависимост, която изпитват към него по-възрастните варненци и трето, заради непоколебимата му амбиция да успее. Макар че, ако трябва да дам воля на скептицизма си, успехът на Марешки през 2007-ма беше добре режисиран. От тези, които имаха нужда от разцепване на опозиционния вот.

От началото на лятото вече няма съмнения и каква ще е позицията на сините. Националните лидери на двете десни партии открито яхнаха идеята, че единственият им верен ход е да се дистанцират от управляващите.

Това, а и доста други фактори на местна почва, правят изключена евентуалната подкрепа на СДС и ДСБ за кандидата на ГЕРБ на вота. Няколко по-малки десни формации ще допълнят синята коалиция за другата есен. Именно сред аксесоарите бил и потенцалният кандидат за кмет на синята коалиция. "Потенциален" най-вече заради средствата - финансови и логистични, които бил готов да вложи в кампанията.

На тези, които все още си мислят, че битката за кмет на Варна свършва в деня, в който трите лагера в местната организация на ГЕРБ се разберат кой ще е техният кандидат, ще припомня 2001-ва, когато никой не вярваше, че Георги Първанов може да лиши от втори мандат Петър Стоянов. Особено след като твърде популярният по това време премиер Симеон Сакскобургготски обяви подкрепата на НДСВ за десния кандидат.

Победата на управляващите не е предизвестена. Още повече в град като Варна. Още повече след година.

И ако в ГЕРБ "кандидатите" буквално извират (ето, например, така и не стана дума за Данаил Папазов - кандидатура, зад която особено ревностно стояха партньорите от "ГЛАС"), то притеснително тихо е около БСП.

Което в превод би трябвало да означава, че освен за Борислав Гуцанов не се говори за никой друг. И това е резултат на дългогодишни и последователни усилия, които трябваше да доведат до сигурна номинация и още по-сигурен мандат. Ако не бяха "Медузите". В контекста на така наречената полицейска акция под сурдинка се чуха и резервни имена за кандидат-кметове на БСП. Всичките до едно на хора твърде верни до градския лидер на БСП. На практика изключения, които само потвърждават правилото. А то е, че Борислав Гуцанов ще се кандидатира за кмет на Варна. Въпреки ареста и въпреки собствените му твърдения по темата. Отделен въпрос е дали вер/чните му съюзници от председателския борд на ОбС ще застанат с целия си ресурс зад него.  

В торбата с екзотичните идеи има и още една. Тя, обаче, върви в комплект с една отколешна мечта на кмета Йорданов. Сливане (и вливане) на общини с цел намаляване на административните разходи и подобряване на обслужването на гражданите предвижда ГЕРБ преди изборите през 2011 г. Според проекта на регионалната парламентарна комисия общините в България са 264 и трябва да намалеят със 79. 53 пък са общините, които са под минимума от 6000 жители. Във Варненска област такава е само община Бяла с 3265 души. Дали обаче сливане на Бяла със съседната община Долни Чифлик е реално? На практика разстоянието между двете градчета е над 30 км. Далеч по-логично е Бяла и Обзор най-после да станат административно цяло, още повече като се има предвид странната принадлежност на Обзор към Бургас - планински проход и 70 километра делят градчето от областния център. Така или иначе дори и по-голямата част от нарочените за сливане общини да се окажат именно маломерните, то пак остават 26 броя до нарочените 79. Кажи-речи по една за всяка от областите в България. Дали пък в суматохата няма да се окаже, че Аксаково и прилежащите му села не са прекалено близо до Варна, за да не бъдат неразделна част от нея? Дали пък ГЕРБ няма с един куршум да убият 2 заека: да решат вечния проблем на морската столица с липсата на територии за разширяване и да си осигурят удобен, силен и доказан кандидат за кмет в лицето на Атанас Стоилов?