Анализ на агенция Ройтерс от София, цитиран от БТА твърди, че образователната система в България е остаряла и се нуждае от ремонт,

за да реши проблема с хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата й икономика.

В анализа се казва, че най-бедната страна членка на ЕС има и най-ниска продуктивност на труда и някои чужди компании се притесняват от цената на вноса на работници с необходимите умения, която може да надхвърли ползата от ниските данъци и цената на труда.

В критичен дух публикацията припомня, че сегашното дясноцентристко правителство дойде на власт с обещание да превърне образованието в един от своите приоритети, но повече от година по-късно малко, ако въобще нещо е действително направено, вниманието в дебата е строго насочено към съкращаване на разходите.

Цитират се думите на Руслан Стефанов от мозъчния тръст "Център за изследване на демокрацията" :”Ако усилията на правителството не са насочени към секторите на образованието, информационните технологии и иновациите, нямаме никакъв шанс да настигнем страните от Централна Европа в следващите 30 години”.

В материала се прави сравнение на размера на средствата, насочени към образованието в София и другите страни от ЕС. София харчи едва около 4 процента от брутния вътрешен продукт за образование - 18 процента под средното за ЕС. Рецесията затрудни финансирането, най-драстично за университетски изследвания и развитие, където субсидиите са намалели със 70 процента до момента за 2010 г. в сравнение с предходната година.

България е останала по резултати не само далеч зад по-развитите страни, но те са и сред най-ниските в сравнение с тези на съседките й, според ПИСА - Програма за международно оценяване на студенти.

Бизнесът се оплаква от качеството на образованието в училищата и университетите и твърди, че учебните програми са остарели и дипломантите са неподготвени за нуждите на работодателите. "Според Мария Темелкова от българския клон на фирмата за набиране на персонал Manpower трудно се намират и кадри с познания по чужди езици, необходими за центрове за аутсорсинг, каквито избуяха напоследък.

Преподаването е насочено върху теорията, така че дори завършилите университет, които четат чужди езици, не могат да говорят свободно на тях, отбелязва Ройтерс.

България се нуждае спешно от чужди инвестиции, за да съживи поразената си от рецесията икономика, която се сви с 5 процента през 2009 г. Недостатъчно образованата работна сила е петият най-проблемен фактор за правенето на бизнес, сочи Световният икономически форум - доста по-висока позиция в сравнение със съседните Румъния и Сърбия, които са изправени пред много от същите икономически проблеми. Корупцията, достъпът до финансиране, ширещата се бюрокрация и липсата на инфраструктура са други големи проблеми.

"За да има квалифицирана работна сила, България трябва да подобри качеството на образователната си система, особено способностите на учениците, които завършват средно образование", каза Хари Патринос, водещ икономист по въпросите на образованието от Световната банка..

Младите хора избягват работническите професии, откакто комунизмът си отиде преди 20 години, и студентите се нахвърлят на специалности като бизнес администрация, икономика и социални науки, смятани за предпоставка за висши управленчески позиции и следователно за просперитет. Така страната се оказва с недостиг на точно онзи вид работна сила, от който тя има нужда, за да извлече полза от ниската му цена. През 2009 г. имаше над 16 000 души с университетска диплома по икономика и бизнес администрация в сравнение с 6365 с диплома за технически науки.

Съревнованието между университетите, основният стимул за по-добро качество, изчезна, защото институциите търсят по-големи държавни субсидии, изчислявани на база на броя студенти. Министърът на образованието Сергей Игнатов каза, че остарялата университетска система се нуждае от голяма реформа. Министерството планира да въведе рейтингова система, която да послужи за база за разпределяне на средствата.

Цитирани от агенцията анализатори твърдят, че повечето пари няма да помогнат, освен ако не се разпределят в съответствие с качеството на обучението, което университетите предоставят, а за това са нужни строги механизми за оценка.

"Ние сме на важен кръстопът, където трябва да решим от какво се нуждаем - образование или качествено образование", каза професор Иван Илчев, ректор на Софийския университет. "Страните, които успяха да просперират, са без съмнение страни, които са извели на преден план образованието", добави Илчев, цитиран от Ройтерс.