Без министерско и дори зам.-министерско присъствие във Варна се провежда третото издание на Черноморския туристически форум, което тази година е на тема "Културният туризъм - бъдещето на България".

Макар и обявен първоначално като провеждащ се под патронажа на министрите на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на културата Вежди Рашидов, той бе уважен от двама чиновници във ведомствата, непознати дори за част от организаторите и емоционално наречени "екскурзианти" от участници във форума. Вероятно Албена Методиева от МИЕТ и Георги Владимиров от Министерството на културата ще включат в отчетите си за варненската командировка хвърлената ръкавица от посланика на Италия у нас Н.П. Стефано Бенацо, който представи накратко т.нар. Стратегически план за развитие на културния туризъм в България, подготвен съвместно от италиански и български експерти, и каза директно: "Очаквам да видя какво българската държава ще направи за развитието на културния туризъм. Италия свърши своята част от работата, изразходвайки 1,4 млн. евро за разработката, представена през юни 2009 г. Предложих на трите министерства, включени в проекта, да направим среща с областните управители и кметовете, за да им обясним как могат да се възползват от помощта ни. Идеята ми бе приветствана, но продължение нямаше." Дипломатът допълни, че

Италия е готова да помага с експертни консултации, тъй като има 5 века опит в тази сфера

България може да подобри имиджа си в чужбина, но за това не бива да се разчита само на организираните от държавата рекламни кампании. Доволният турист е най-добрият посланик на България в чужбина, припомни Стефано Бенацо и подчерта, че културният туризъм изисква пътища, летища, свързано разписание на всички видове транспорт, добре подготвени кадри, както и създаване на възможност всеки член на семейството да намери интересно занимание при посещение в страната.

Малко по-късно стана ясно, че зрее и скандал с вече задействаната процедура по изработка на сайта за културен туризъм - идея от италианската разработка на стратегическия план. Конкурсът е бил ориентиран към IT фирми, а не към експерти в тази сфера, проведен е на тъмно, спечелен непрозрачно. Сега компании от областта на информационните технологии се канят да искат ревизията му, но ако все пак бъде направен така, както е замислен, се очаква да имаме поредния посредствен сайт на туристическа България, заяви режисьор-постановчикът Николай Йотов.

Допреди 8 - 9 години понятието културен туризъм у нас не съществуваше,

а България е една от трите страни в Европа наред с Италия и Гърция с най-много културно-исторически паметници - над 43 000 регистрирани. Без да подценявам Черно море, то е все пак доста северно и с много кратък туристически сезон. И ако до неотдавна можехме да разчитаме на летовници от целия Източен блок, то сега конкуренция ни е целият свят. В тази ситуация е пагубно да не използваме културно-историческото си наследство, което единствено ни отличава от другите. Затова за мен културният туризъм е флагман на съвременния туризъм, заяви изтъкнатият археолог проф. Николай Овчаров. Той сподели и опита си в развитието на културния туризъм в Източните Родопи. Благодарение на Перперикон, Татул, Златоград с етнографския център, а отскоро и Хасково с Александровската гробница там вече е създадена реално действаща дестинация от гледна точка на археологическия и културно-историческия туризъм, която вече надхвърля 100-километров обхват. Точно преди 10 години, в началото на мащабното проучване на Перперикон, на среща с Ротари клуб в Кърджали казах, че в бъдеще традиционни за Родопите отрасли като тютюнопроизводство и рудодобив ще бъдат заменени от нещо друго - вероятно туризъм, много хора се подсмихнаха. Сега всяка година на Перперикон се качват 200 - 250 хиляди души въпреки трудностите с инфраструктурата, през Татул преминават 60 - 70 хиляди души годишно. С отварянето на пътя Златоград - Ксанти тази година и на магистралния път през Кърджали - Комотини следващата година започваме да споделяме туристопотока и с Гърция. Така че и без държавни стратегии създадохме основата на туризма в Източните Родопи,обобщи проф. Овчаров. Той подчерта, че даването на средства за проучване, поддържане и рекламиране на културно-историческите паметници не е спонсориране, а инвестиране в икономиката на България.

Сметната палата да направи одит на общините за какво се използва туристическата такса -

това искат от софийския Съвет по туризъм, обяви председателят му Витан Иванов. Влизането във всяко китно българско селище става през сметище, посочи той и даде пример с тракийското светилище в Татул. На път за Татул туристическите автобуси минават през сметището на Момчилград, чужденците стигат в селото и онемяват от възторг, на връщане обаче отново минават през сметището и запомнят именно него, посочи Иванов. От Варненската туристическа камара, която е организатор на форума заедно със сдружението "Култура и туризъм на българския Североизток", пък настояват общините да получават част от приходите от държавните музеи, които сега отиват изцяло в държавния бюджет, за да покриват разходите си за поддръжката на осветлението и пътищата до тях.