Началото на организирания културен туризъм в България е поставено не преди 101, а преди 111 години, откри след задълбочени изследвания уредникът на девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов.

Последното доказателство за това той получил едва тази сутрин от професор Вероника Дела Дора от Бристолския университет във Великобритания. До момента всички изследователи сочеха като начало на културния туризъм у нас посещението през 1909 г. във Варна на френския параход "Ил дьо Франс" с 206 учени и индустриалци на борда.

Документи и снимки, с които Ангелов разполага, обаче показват, че първите организирани туристи са докарани във Варна от друг кораб - "Сенегал", и то през септември 1899 г. Откритието, като повечето сензации, е направено съвсем случайно - докато историкът подготвял експозе на доклада си "Луи Оливие за първите френски туристи във Варна, Гебедже и Река Девня", включен в сборника на провеждащия се във Варна трети Черноморски туристически форум на тема "Културният туризъм - бъдещето на България". Вече разпределеното време за доклади и приветствия не даде възможност на Анастас Ангелов да сподели наученото точно където и когато му бе мястото, затова пък ВарнаУтре.бг с удоволствие го прави и публикува предоставени от историка оригинални снимки, притежавани засега единствено от него в България.  

От 14 септември до 11 октомври 1909 г. френското научно списание „Ревю женерал де сианс“ (Научен преглед) с директор физиолога Луи Оливие провежда своята поредна екскурзия. Тя е от Франция (Марсилия) до Турция (Константинопол/Истанбул), Румъния (Констанца), Русия (Крим – Севастопол) и България (Варна). Френските туристи – 206 учени и индустриалци, пътуват на борда на парахода „Ил дьо Франс“. На 21 септември (4 октомври) 1909 г. параходът акостира на Варненското пристанище. В програмата на френските туристи са посещенията на двореца Евксиноград и двете природни забележителности – Дикилиташ при с. Гебедже (дн. гр. Белослав, област Варна) и карстовите извори при с. Река Девня (дн. кв. Река Девня на гр. Девня, област Варна). Това знаят всички останали историци на българския туризъм, както и повечето специалисти в бранша.

Луи Оливие е човек на науката, културата и бизнеса – така кратко (и точно) го описва Бернар Сейдокс в своята статия, публикувана през май 2009 г. в бюлетина на историческото дружество в Елбьоф. Роден е на 29 юни 1854 г. в Елбьоф (на Сена), Северна Франция. Син е на фабрикант на текстил. Завършва Сорбоната. Работи в няколко лаборатории като бактериолог и физиолог. От 1881 г. е доктор на науките. През 1890 г. основава научното списание „Ревю женерал де сианс“, което излиза до 1947 г., разказва Анастас Ангелов.

От 1897 до 1914 г. по идея на историка Емил Буржоа Луи Оливие организира екскурзии („обиколки на света“) (от Марсилия или Дюнкерк) с корабите „Сенегал“ (3723 бруто тона, 2400 к.с.) и „Ориноко“ (3816 бруто тона, 2900 к.с.), зафрахтовани чрез конкурс, на Дружеството на военния транспорт – Марсилия (Compagnie des Messageries maritimes – Marseille), а от 1903 г. с парахода „Ил дьо Франс“ на Главното дружество на военния парен транспорт – Марсилия (Societe Generale des Transports Maritimes a Vapeur – Marseille).

Корабът „Ил дьо Франс“ е построен от фирмата Джон Елдър и Ко, Глазгоу, Шотландия, и е спуснат на вода на 1 май 1882 г. под името Insulinde като товаро-пътнически параход (за холандска компания за морски транспорт, базирана в Амстердам). Има водоизместимост 3480 бруто тона (2076 нето тона), дължина 104,17 м, ширина 11,84 м, дълбочина на газене – 8,91 м, мощност на парната машина – 2500 к. с., две витла, две мачти и един комин. Развива скорост 13 възла.
През 1893 г. е преименуван на BURGEMEESTER DEN TEX. През 1900 г. е преустроен в товарен кораб. През 1903 г. е купен от Главното дружество на военния парен транспорт – Марсилия. Преименуван е на „Ил дьо Франс“ с капитан Мандин (Mandine). Използван е като крейсерска яхта. „Ил дьо Франс“ имал 123 кабини с 214 легла (42 – с едно легло, 71 – с две легла, 10 – с три легла). Предаден е за скрап на 8 юли 1914 г.

Отчетът за екскурзията до Турция, Румъния, Крим и България (14 септември – 11 октомври 1909 г.), написан от Луи Оливие, е публикуван в последния – 24-ти, брой на „Ревю женерал де сианс“ от 30 декември 1909 г. Той е останал неизвестен на българските изследователи на ранната история на културния туризъм в България, твърди Ангелов. Те се позовават на публикациите на вестник „Свободен глас“ (Варна) и на спомените на тогавашния варненски кмет Иван Церов, публикувани през 1935 г. В отчета си за това пътуване Луи Оливие пише: „Пътуванията, на които списанието кани нашите съотечественици, си поставят за цел да ги запознаят със съвременното положение на чуждите нации, а не да достигнат до още неизследвани земи, нито пък да проведат необичайни наблюдения“.

Част от отчета на Луи Оливие (за посещението на френските туристи в България – Варна, Гебедже и Река Девня) е публикуван в превод на български в доклада на Ангелов, включен в сборника. Историкът разполага и със снимка на Луи Оливие от последните му години (той умира през август 1910 г. – няколко месеца след посещението си в България) и снимка на парахода „Ил дьо Франс“ от 1911 г.

За посещението си в България Луи Оливие е поканен с телеграма, изпратена до Севастопол, където е акостирал „Ил дьо Франс", от Иван Церов. Варна е подготвена за това посещение – информирани са търговците, интелигенцията и офицерството. Благодарение на ходатайството на Димитър Станчов – пълномощен министър в Париж, българското правителство с министър-председател Александър Малинов отпуска 10 000 лева за посрещане на гостите – специален влак от Варна до Гебедже и Река Девня, обяд и сувенири – българско изделие, както специално е отбелязал в своите спомени Иван Церов. Издаден е и туристически пътеводител на Варна на френски език, отпечатани са и илюстровани картички. Домакин на обяда в Река Девня (даден от името на българското правителство) е министърът на народното просвещение Никола Мушанов. Част от групата френски туристи е приета от царица Елеонора в двореца Евксиноград (с тази група са министърът на вътрешните работи и народното здраве Михаил Такев и българският пълномощен министър в Париж Димитър Станчов). Проливният дъжд, който вали почти през целия ден, проваля част от програмата по посрещането на гостите. Вечерта те са изпратени под звуците на Марсилезата и "Шуми Марица" (изпълнени от оркестъра на 8-ми пехотен полк).

Това посещение във Варна, Гебедже и Река Девня на френските туристи – математици, химици, биолози, лекари, историци, юристи, инженери, индустриалци – част от елита на френската нация, се смята абсолютно неправилно за начало на културния туризъм в България, обяви днес Анастас Ангелов. По време на деветата екскурзия, организирана от „Ревю женерал де сианс“, до Крим и Кавказ (26 август – 28 септември 1899 г.) на 4 септември параходът „Сенегал“ спира във Варненския залив и френските туристи слизат във Варна за няколко часа. Те пристигат в 6 часа сутринта, посещават малка българска къща, разглеждат народни носии и отпътуват в 11 часа. „Варна, понеделник, 4-ти септември – пристигане към 6 часа сутринта във Варна, на морския бряг на България, където слизат френските армии през 1854 г. Посещение в селото: малката българска къща и народната носия. Тръгване в 11 часа сутринта.“

Представянето на екскурзията до Крим и Кавказ, публикувано в бр. 10 от 30 май 1899 г. на „Ревю женерал де сианс“, е останало неизвестно на българските изследователи. Тези нови данни отпращат началото на културния туризъм във Варна към 1899 г. Така че, независимо че през септември 2009 г. отбелязахме 100 години от началото на културния туризъм във Варна и региона, тези чествания трябва да бъдат коригирани с 10 години и за начало на културния туризъм да бъде смятана годината 1899-а, категоричен е Анастас Ангелов.