Целият благотворителен кич за сираци и олигофрени по приютите, включително и досадните сополи, можеха да бъдат прекрасни, ако и половин майка беше разпознала изоставеното си дете и го беше прибрала обратно вкъщи. Но заради вечната й липса и вечната й непотърсеност няма как да се избяга от впечатлението, че целта май е само да се приберат едни sms пари.

Правили са го и старите българи, живели не във века на комуникациите, а във вековете на турското робство. Преди в ръцете им да попадне мобилен телефон, там е имало рало и права лопата. С тях безплатно са отивали до имотите на бедняци и вдовици с малки деца, водели са безплатно и собствения си добитък, понеже така са разбирали модела за солидарност и взаимопомощ. После бедняците са идвали на техния имот, а вдовиците са връщали жеста, колкото могат и когато са свободни. Правили са го и следващите българи след Освобождението. Докато момчетата без бащи са били в казармата - не са оставяли нивите им неизорани и незасети, а майките им гладни.

Модерните българи само си мислят, че помагат, изпращайки sms-и до поискване на изоставените и на олигофрените. Платена мечешка услуга са тези 120 стотинки с ДДС, защото с тях растат цели поколения, допълнително увредени с манталитета на сирака. Който като малък чака шоколад от дарители, като тийнейджър прави свирки за шоколад, а през останалото житейско време – чака помощ от нещо свръхестествено, което дори не е дефинирано като Бог.

С тези деца от малки ние си играем на Спасителя, докато стоим с телефон пред телевизора и пращаме съобщения на кратък номер. Да помогнем, защо да не помогнем, но така всъщност не помагаме правилно. Правим го емоционално и стихийно, защото TV посредниците искат да ни разплачат, вместо да ни ядосат. Искат да ни депресират от следствието на проблема, а не да ни организират в потеря и заедно да търсим първоизточника му.

Тези деца не са се родили в домовете, не са заченати от Светаго Духа. Те имат родословно дърво, което трябва да отсечем, ако не искаме да дава още плод. Иначе някой ще продължава да пее благотворително, някой ще продължава да праща милостиня с sms, а проблемът ще продължи да бъде същият – голям, шибан и с увреждания. За да изчислите мащабите му – помислете върху статистиката, която ви дават и която ви спестяват.

Знаете, че 238 деца са измрели по приютите от глад, студ и аспирин, вместо антибиотици. Но не познавате нито една тяхна майка, на която да й e мъчно. Която да гони директори, да съди лелки и да ни разкаже правдоподобна житейска история, за да я разберем и евентуално оправдаем, че не е гледала детето си вкъщи. Например, че мъжът й е загинал млад в катастрофа, оставяйки я сама с три момиченца. Най-малкото от които болно от паралич и изискващо постоянни медицински грижи. Затова майка му го е дала на денонощни професионалисти и е тръгнала нощна смяна, за да издържа другите си две здрави деца. А всеки уикенд ги е водела на свиждане при сестричето им. Ако имаше подобна вдовица, щяхме да се редуваме да съчувстваме и да ходим ангария на нивата й. Но такава госпожа на нас не ни се представя и не знаем къде да отидем, за да й прекопаем.

От 238 детски ковчега поне един би трябвало да не е сирашки. Поне един би трябвало да има живи родители, които да го заровят и оплачат в медиите. А не тази работа да вършат доказани неправителствени дупедавци като Българския хелзинкски комитет. Които по стар дупедавски обичай не търсят проблема първо в хората, а в държавата. Така правят с циганската интеграция, така правят и със свързаните с нея малолетни трупове по приютите. ОК, оттам ще изгоним персонала, може дори да го осъдим. Ще ремонтираме домовете, може дори да ги съборим и построим отново. Но какво можем да направим с майките и бащите им, които пак ще ги напълнят. Можем ли на първо време да им намерим трите имена, адреса и някоя тиха свята нощ да ги скопим тихо. За да не изоставят повече така, за да идват поне на погребението на дъщеря си шизофреничка. Защото останалите се изморихме и финансово, и емоционално да играем на Бог с чуждите деца - които имат живи родители, а се възпитават на сирашки манталитет.