В крайна сметка политиката винаги е добре дошла за гениални тъпанари. Крещят като побъркани, цедят цифри от статисти, ръкомахат, обещават, мажат, ближат. Тъпанарството е от тези професии, които дават такт на хорото и от него зависят останалите инструменти. В теб ли е тъпана, можеш да си сигурен, че ти водиш хорото.

Срам ме е да си призная в този момент, че културата и образованието зависят от един, двама или дузина министри-тъпанари. Толкова ли ни е жалко положението, наистина, че да разчитаме на подаяния, за да сме сигурни, че децата ни ще са образовани, а ние културно нахранени в театър или опера? Вземете пример от чалгата – тя не разчита на бюджет, не чака помощи, а генерира слабостта и необразоваността на цялото ни общество. В нея няма ценности, а само жалка картина на надупена псевдокултура, която копнее да бъде опрашена от бодливата тел на нашата ограниченост. Това е бъдещето. Няма смисъл да развиваме културен бодибилдинг и да апломбираме важност като се мислим за по-голяма работа. Проблемът може да се реши с хомеопатичен подход – като се атакува не болестта, а причините. Как точно? – като се наблегне на култура, образование, ценности и... (многоточието попълнете вие).

Но ето, че 2011 година наднича в края на декември – твърде близо и твърде страшно, ако погледнем през очилата на тъпанарите, родили със секцио и без упойка бюджета с най-нисък коефициент на интелигентност в света. Забележително! Толкова забележително, че дори Гигер би искал да надникне в това раждане, за да създаде чудовището от следващата серия на Пришелеца. Пришелците в политиката, обаче, си играят на цифри. Твърде лесно са сметнали, че след като всички са заключени с изрусеното катинарче на Азис, нямат нужда от култура и образование. И утре, когато България пламне от Чума, заради липса на културна хигиена, те първи ще си хванат самолета за родните си места.
2011 е годината на Заека. Заекът е страхливо животно и не може да рискува със смелата идея да излезе начело на цялото горско царство. Крие се, дъвче моркови и със сигурност си пада по зеленчукови пици. Има големи, смешни уши. Колкото са по-големи, толкова е по-изплашен. Според Китайския календар заека има достойнства, но и един особен недостатък – те са повърхностни. Ето защо си вземам думите назад: бюджетът не е направен от тъпанари, а от зайци, които искат да напълнят джобовете на българина с дребна статистика и тук-там някой лев, които той да изхарчи за евтин кич и кисела бира. И за да не е съвсем постна картинката, напънаха се зайчетата от горичката и създадоха качествени салами, колбаси и истински бахур. Като са ни пълни коремчетата, всичко ще е наред. Да живее Стара планина.

Надявам се един ден Конституцията дотолкова да се промени, че България повече да не се управлява от емигранти и зайците, тъпанарите или дай Боже Лъвовете в парламента да подписват клетвена декларация, че никога няма да напуснат държавата, дори ако унищожат културата й. Защото е много лесно да си играеш с цифричките, когато знаеш, че някъде в Щатите, Испания или Турция те чака топла манджа и деколте на образована чужденка.

Едва ли е чак толкова важно. Защото дори при тази ситуация няма да можем да си изтрием срама. Той се е лепнал на лицето ни като тик от момента, в който решихме, че културата и образованието са изцяло в ръцете на бахуровците. А ние не спираме да се оправдаваме, че нямаме време и пари за нещо стойностно и красиво. Книгите били скъпи – добре, има интернет, електронни книги, а и библиотеките все още съществуват и не са се превърнали в магазини за бахур. Театърът – и той с пари. Спрете, да речем, да си плащате кабелната телевизия и отделете парите за някоя пиеса. Ани Салич и Жоро Мамалев няма да ви се разсърдят. Не искате? Не ви е интересно? Тогава си стойте вкъщи и се наслаждавайте на бахура в чинията. Без гарнитура.

Културата е амброзията на цялото ни общество. Ако някой посегне на него, не се учудвайте, когато утре си вземете книга на автор с кастрирана душевност. Или посетите представление, играно от социално слаби актьори. Това е като да ядеш портокал без вкус, боб без джоджен или курбан без агнешко. Културата придава стойност, вкус, аромат и цвят на нас самите като хора и като общество. Тя е като цветето в градината, което поливате – символ на красотата и апогея на всяко стремление. За да се стигне до културата, до одухотворяването ни, пътят задължително минава през образованието. Трябва да знаем „А и Б”, за да прочетем утре, че и ние като народ сме щастливи и на първо място в положителните статистики.

Вярно, да се научиш да четеш е много по-трудно, отколкото да щракнеш два-три пъти с пръсти. Ницше е казал, че когато от кладенеца вземат много хора да пият, водата се замърсява. Не обичам Ницше. Защото в български превод думите му звучат егоистично. Кладенецът на културата в нашия дом е препълнен – историята ни го доказва. И когато сме пиели от него, винаги ни е идвала сила за избавление и спасение. Тогава не просто някой ни е отпускал дозичка от 0.5 или 3.6 процента. Културата е в нас самите, а желанието ни да се образоваме – много, много отдавнашна цел. Защо точно ние създадохме азбука и писменост? Няма да отговоря на този въпрос – не от инат, а от неудобство. Оставим ли децата си без качествено образование и подминем ли мечтите, които се хранят най-здравословно със сока на изкуството – по-добре да търчим като изплашени зайци с щръкнали уши зад граница и право в друга гора. Спокойно, ще има кой да ни застреля там и да ни направи на бахур.

Искаше ми се да ви излъжа в началото като ви кажа, че ми се е присънил бюджета за 2011 година, където парите за култура и образование са като милостиня. А това за безвкусния плод е било наяве. Не можах. Истината е болезнена и защото сънят ми с портокала скоро може да се сбъдне. Това ще стане, когато лошите герои на Бредбъри от „451 по Фаренхайт” оживеят, когато театрите станат семкаджийници, а в оперите чалгата ще събира помощи за учените от силиконовата долина.

Кладенецът ще пресъхне, дори за истински жадните, които ще се молят за поне капчица свежест. Плодовете на творците няма да имат вкус, защото повечето от тях ще страдат от синдрома на самосъжалението. Стигне ли се дотам, можем да си кажем: Добре дошли в годината на Бахура! Там всички ще сме накълцани в едно черво, замаяни от сухи подправки и омесени с несъсирената кръв на едно иначе талантливо население. Дано не ни приседне.