Канцлерката ще получи титлата доктор хонорис кауза на Русенския университет “Ангел Кънчев” на церемония в Министерския съвет в София.

След като Меркел няма да ходи до Русе, "Труд" реши да проиграе едно подобно пътуване и да опише това, което високата германска гостенка няма да може да види по пътищата на родината.

Първото впечатление на г-жа Меркел би трябвало да е от асфалта на "Цариградско шосе" - дори и най-меко возещият мерцедес не може да обере подскачането по неравната повърхност.

Тук на канцлерката могат да покажат строящото се метро между Международния изложбен център и хипермаркета "Метро" (немска инвестиция).

Движението е отбито по локалните платна, често стават задръствания.

Следва Околовръстното шосе на София - отново кръпка до кръпка, добре че вече ги няма по-големите дупки.

29 километра след старта вече сме на магистрала "Хемус". Отляво е комбинатът "Кремиковци", или това, което е останало от него. Можем да се похвалим пред Меркел, че вече не пуши и не ни трови.

Магистралата е добра - позволява скорости от 130-160 км/ч. Има само едно ограничение - на 15-и км преди с. Чурек свлачище е затворило сервизното платно, но там си е така от години.

Иначе природата е чудесна - есента настъпва - на Меркел щеше да й хареса.

Наближаваме разклона за Правец, където гордо са се ширнали голф комплекс, хотел и кокетни къщички покрай езерото.

Магистралата, уви, е само 70 км - на Ябланица излизаме от нея и се впускаме по криволичещото шосе през Златна Панега и Луковит. Движението става доста натоварено, изпреварването е трудно, да не кажем невъзможно.

Окото се спира на кичозни ромски палати с причудливи покриви като хармоники, има и бедни къщи с многолюдно домочадие.

Меркел едва ли е виждала каруци по германските аутобани, но у нас това е често явление, което застрашава трафика. Лъкатушим през малки селца с не повече от 50-60 км/ч.

След с. Радомирци в посока Плевен има прав участък - направо писта, по която хвърчиш със 140 км/ч.

След Плевен поемаме към Бяла и Русе. Пътят е добър, асфалтът - също, но е доста шумен - износващото покритие е от едри компоненти.

След Българене е разклонът за Свищов, движението е натоварено, на изхода на селото е опъната шатра - дядо и внук калайджии продават бакърени менци и казани за ракия. Казват, че чужденците ги купували.

Преди Бяла участъците са отново прави и позволяват по-високи скорости. Нашата полиция обаче не спи и ни пази (глобява) - има постове с радари.

262 км от старта.

Влизаме в Бяла, където ни посреща надпис,че пътят за Русе е отбит с 26 км през околните села заради строителството на трасето около прословутия мост на река Янтра.

Е, точно това се е оказал препъникамъкът за пътуването на Ангела Меркел до Русе.

Трафикът е изключително натоварен от тирове, шосето е тясно и изровено на места от тежките машини.

14.30 ч. Наближаваме Русе.

Цялото пътуване ни отне малко повече от три часа и половина. Това значи, че и с правителствен кортеж разстоянието от около 320 км не може да се измине за по-малко от 3 часа.

Иначе Русе е прекрасен град, наистина европейски. А г-жа Меркел само ще съжалява, че се е отказала от истинско екстремно приключение по пътищата на България.