Критиците определиха филма на режисьора Ясен Григоров „Дървеното езеро”, показан в извънконкурсната програма на 29-то издание на „Златна роза”, като „ексцентричен филм, щуро преекспониране на несъвместимостта между мечтите и реалността”.

Сюжетът на филма е ситуиран в абсурдността на кастинга като феномен, който определя качествата на дръзналите да участват в неговите условности. Всеки кастинг е вид разголване на възможностите ни, за да получим желания утвърдителен избор дали ставаме или не ставаме за ролята, определена от обществените порядки. В случая на филма присъстваме на  ексцесията между режисьор и кандидатите за дадена роля. И ако режисьорът във филма безкомпромисно казва на актьорите, че се „гаври” с тях, то какво остава за схемата социум и неговите обитатели?

Режисьорът Ясен Григоров идва от света на анимацията, получава артистичното си образование в Женева, в България работи в сферата на рекламата. Като участник в подобни кастинг-изпити, характерни за рекламното битие, той е хиперболизирал личната си изповед за същността на кастинга като живеене.

„Филмът е направен с много хъс и енергията на моите приятели Стоил Атанасов - съсценарист, Мартин Димитров - оператор, с които дълго обмисляхме и пренаписвахме сценария. 6 месеца снимахме, ползвахме залата на театъра в Софийския университет „Алма матер”. През кастинга-филм преминават близо 450 лица, а след постпродукционния период лентата е показана на основните 22-ма участници, които посрещат крайния резултат без притеснение, за разлика от експерименталния театър в университета. Ние искахме да направим филм, който да разказва с нашата чувствителност, не сме търсили подкрепа от държавни фондове. Сами събрахме от работата ни в рекламата сумата за филма. Не знам каква ще бъде съдбата на филма, но за мен е по-важно той да има среща с публиката. Тя може да бъде в салона на кино, в домашна прожекция, на фестивал, важното контактът да е жив. Затова нямаме намерение да пускаме „Дървеното езеро” в интернет.”

„Дървеното езеро” е диагноза на псевдокомфорта, в който потъваме, а на независимото кино е присъщо да разказва, без да ни спестява истината, защото то се прави от млади по дух и сетивност съмишленици.