Инициативата на министър Божидар Димитров е насочена главно към така наречените бесарабски българи, които живеят в най-южния край на Молдова и в съседния район на Украйна. По думите на министъра от 2002 г. били признати гражданските права на 28 000 бесарабски българи, 20 000 от които живеели междувременно в България.

Като цяло ставало дума за повече от половин милион хора - 250 000 в Молдова и 300 000 в Украйна.

Не е сигурно дали в Бесарабия наистина има толкова много етнически българи.

При преброяването в Молдова през 2004 г. за етнически българи са се обявили само 80 000 души.

Това число може и да е много по-ниско от действителния брой, тъй като много хора в региона се опасяват от неудобства в ежедневието заради малцинствения си статут.

Вероятно този брой ще се повиши, тъй като българският произход открива възможност за продобиване на паспорт на страна-член на ЕС.

В Западна Европа се гледа с известно подозрение на раздаването на паспорти на граждани от държави извън ЕС.

Божидар Димитров подчертава обаче, че много малка част от "новите" българи се възползвали от възможността да се заселят в други европейски страни.

Освен това с бесарабската си инициатива София се опитвала да привлече в страната млада работна сила, за да противодейства на застаряването на населението.
Заселването на българи в Бесарабия води началото си от 18 и 19 век, заради репресиите на османския режим.

Румъния е втората страна-член на ЕС освен България, която се опитва да привлече молдовски граждани.

В румънския случай обаче политическият контекст е много по-деликатен.

И от двете страни на границата има хора, които на базата на общо минало и сходен език отстояват идеята за румънско-молдовско обединение.

За някои молдовски политици това би бил бързият влак за ЕС, докато от румънска страна бълнуват за Велика Румъния.

Други молдовски представители обаче виждат тук просто стратегия, целяща да подкопае независимостта на страната.

Смята се, че досега близо 800 000 молдовци от румънски произход са подали молба за румънски паспорт.

В някои столици на ЕС се изразяват опасения, че е в ход пълзящо източно разширяване на общността.