Към бащата на доживотно осъдения Георги Цветанов, към политическата му кариера, към партията му – досега бяхме достатъчно деликатни и тактични по убийствената тема. Но нещата взеха да се забравят, чак да се самозабравят. След потвърдена на две инстанции присъда Цветанов-старши продължава да е председател на СДС - Варна, отскоро втори мандат. Тези дни беше не просто преизбран, а преизбран с почти пълно единодушие – с 214 гласа „за”, 2 „въздържали се” и 2 „против”. Също така продължава да е зам.-председател на Националния съвет на СДС. А това, което би трябвало на нищо да не прилича, все повече прилича на тежка форма на гьонсуратлък – вече не само персонален, а цялостно партиен.

Мислех, че е някакво нелепо и недомислено съвпадение - когато на последния 9 септември Цветанов-старши организира панихида за избитите от Народния съд. Защото, ако някой искаше да се заяде с него, можеше да го попита – а кога ще е панихидата за избитите от сина му, за когото съвременният съд на два пъти вече беше достатъчно ясен. Трета инстанция ли чакаме, за да я направим, и защо тогава се преизбираме в режим на изчакване. Или нищо не чакаме освен местните избори.    

Никой не иска да разбере какво е да бъдеш на родителското място на Цветанов-старши. Но трудно за разбиране е и застояването на политическо му място. Дори при най-добро желание за оправдаване на родителите, че те не са пряко отговорни за грешките на децата си – трудно може да бъде оправдана концепцията за политическия морал като лайно. Което се настъпва на излизане от съдебната зала, но с времето изсъхва по подметката и престава да мирише на прясно.

Прекалено либерална и демократична ни идва тази концепция, макар и легитимирана от хора, представящи се за Съюз на демократичните сили. Чували сме, че в много по-старите, по-западните и по-истинските демокрации краят на публичната политическа кариера често съвпада с края на публичната семейна хармония. На която даже не й е нужно да влиза в затвора, а да влезе само в пресата. Не е нужно обаче да внасяме чужди примери за оставки, защото имаме и собствено производство от последните години. На олимпийския общински съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски, чийто син занесе газов пистолет в училище и се самопростреля с него. Както и на БСП общинския шеф в Перник Венцислав Тодоров, чийто син пък закла двама души пред дискотека „Соло”.

Нямаме само примера на Цанко Цветанов, който сам не се сеща, а собствената му партия също не го подсеща. Тя дори не се сеща, че може да се получи леко неудобно. Докато в София иска оставките на Божидар Димитров и Анна-Мария Борисова, във Варна да преизбират Цветанов-старши. Който формално може и да не е свършил с политиката, но тя отдавна е свършила с него. Трябва да се почака до следващите избори, когато електоратът ще има възможност да разграничи бащата от сина, както и липсата на пряка вина от липсата на косвен морал. Ако успее да го направи – значи демократичната концепция за лайното е победила. Ако се провали – значи победител е обикновената логика за обикновения политически морал. Която ще осчетоводи клишето за безплатния обяд – че когато никой не иска от родителите да плащат за грешките на децата си, за тях ще плати цялата партия.

Ако искате - чакайте третата инстанция, ако искате – чакайте третото пришествие, ако искате – изберете Цветанов-старши за трети мандат. Това е ваша работа, това си е ваша приказка. Която отстрани звучи като имало едно време една партия, имало едно време и едно убито момиче. Имало и едни единодушни хора, които не можели да направят връзка между двете. Те били толкова демократични и широко скроени, че останалите патриархални хора въобще не ги разбирали. Само ги наблюдавали и по патриархално се чудели - то бива, бива, ама бивол за курбан чак не бива.