Финалните надписи на филма вдигнаха на крака неговата публика, защото авторите го бяха посветили на „нашите деца”, през които преходът премина като разбиваща вълна.

„Лов на дребни хищници” е силен, искрен и най-вече адекватно общуващ с проблемите на зрителя филм. 10 години от живота на неговия режисьор са преминали в създаването му. Днес Цветодар при така създадените културни условия на културна политика си задава въпроса дали да продължи да снима, ако трябва да препуска през подобна одисея повторно?

Цветодар Марков е варненец, с умиление си спомня за годините, прекарани в „Златното ключе”, актьор по образование, ученик на кинорежисьора Владислав Икономов, днес се намира на кръстопът, но въпреки всичко е съхранил онази хашлашка смелост да назовава проблемите на битието ни с истински имена.

- Отдавна се нуждаехме от филм, който по съвременен начин да говори за проблемите на младото поколение. Как стигнахте до необходимостта да направите „Лов на дребни хищници”, филм, в който живеят едновременно настояще и бъдеще, а на финала всичко се превръща в минало?

- Днес няма кино за младите. Ние живеем на едно и също място, но в някакви паралелни светове. Ние се разминаваме, не се виждаме един друг и се забелязваме едва когато се случи нещо страшно. Ето ФКЦ е място, което някои свързват с прожекции на кино, но за други това е пазарче за чорапи и ние се разминаваме на неговия вход. Лошото идва, когато се сблъскат тези два различни свята. Отначало си представях в ролята на Хани, актрисата Весела Казакова, но докато направя филма - минаха десет години. Кандидатствах на някакви сесии, бяха решили от там, че не мога да правя кино, междувременно се наложи да търся ново, младо непознато лице - така попаднах на Силвия Петкова. Постепенно системата се пропука, може би заради името на сценариста ни Христиан Ночев, и комисиите ни одобриха проекта. Толкова много пъти гледах този филм, докато го направя, че сега си задавам въпроса: дали си заслужава да чакам още един цикъл от 10 години, за да имам втори филм? Вчера се подразних, когато министърът на културата е казал: „каквото искате правете, аз закона ви няма да го спазя”. Стигам до идеята дали пък следващият филм, който снимам, да не е на български език, в смисъл да го направя в Македония, там може да ни обърнат внимание. Ако искам да ме подслушват, ще се прибирам в България, а когато правя филм, ще отивам, например, в Македония или в друга страна, където има бюджет за киното. Нашите политици са много интелигентни хора, нека си имат Веско Маринов, който да им определя кое е култура и кое „не”. Каква е властта и какви са хората в нея се разбира от любимците й - ако министърът на подслушвачите отиде на опера -  всичко ще е прекрасно и ще се изненадам. Ако моят министър на културата направи нещо за културата - ще си помисля, че съм попаднал на друга планета. Всъщност нашият културен министър е много кадърен човек, защото е успял да премине през всички фази на оцеляване, дори да му плащат обяда хора от групировки. Аз съм некадърник щом за 10 години само един филм успях да заснема.

-  Заглавието „Лов на дребни хищници” е като дефиниция на философията ни за оцеляване, какъв е Вашият коментар?

- Властта е съвкупност от поредни бройки, които са на върха. Не конкретизирам имена. Дразни ме егото на всеки, който е имал нещо общо с властта. Аз съм песимист и очаквам, че ще има още много странни типажи, които ще се изкачат на върха. Конкретните политици няма да са последните объркани експерти, ще дойдат и други, които няма да се различават от днешните, това е тъжното.

- Днес сте режисьор, утре актьор - кое Ви мотивира да създавате различни неща, което Ви задържа да сте над повърхността?

- Мотивът са ми управляващите. Аз се уча от тях. Те показват някакви свои форми на развитие. Те са ми пример за поведение. Дали след 10  години новата политическа сила ще се казва „Крушката ми свети на тавана”, няма никакво значение, тя ще бъде сбор от хора, които умеят да оцеляват и да се адаптират. Същите хора ще ми обясняват, колко са ми нужни, за да ми помогнат. Професорът ми по режисура каза веднъж: „Цецо, не можеш да се мериш с хората на властта, борбата е безмислено жестока, защото ти не си имал този предмет, по който те са отличници. Те са отличници по оцеляване.”