"Има сериозен проблем за околната среда", каза той пред АП и назова другите застрашени страни - Хърватия, Сърбия, Румъния, Украйна и Молдова. ЕС е готов да помогне, ако катастрофата придобие по-големи размери и ако властите в Будапеща поискат международна помощ.

Близо 1 милион кубически метра червен шлам изтекоха след авария в унгарски завод за алуминиев окис. Загинаха 4-ма души. Шестима са безследно изчезнали, 120 са ранени, а близо 400 души са евакуирани. Тинята се изля в река Марцал и от нея може да влезе в по-голямата река Раба, приток на Дунав.

Унгарските власти ще загубят поне година и ще похарчат десетки милиони евро, за да почистят разлялата се от хвостохранилището в град Айка отровна тиня, каза пред Би Би Си министърът на околната среда Золтан Илеш.

Седем села с население общо 7000 души са засегнати от разлива. Спасителните екипи отчаяно се опитват да спрат химикалите, преди да стигнат Раба и Дунав. Според Илеш вероятно ще бъде поискана техническа и финансова помощ от ЕС.

Все още не е установена причината за смъртта на жертвите, сред които има две деца на 1 и 3 г. Вероятно са се удавили, когато високата над 2 метра вълна от кал с ръждивочервен цвят е заляла района.

"Този район е много голям, замърсяването е много тежко, нужни са много хора и определено ни трябват машини", каза Илеш. По думите му, около 2 сантиметра от най-горния пласт на почвата ще трябва да бъде отстранен на площ от около 40 квадратни километра.

В зоната на бедствието са изпратени 500 полицаи и войници и 6 военни екипа за химическа и радиационна защита.

Най-тежко е положението в село Колонтар. Всичко там е оцветено в тъмночервено - улиците, стените на къщите. Селото почти изцяло попада в създадена след бедствието забранена зона, предаде кореспондентът на Би Би Си Ник Торп.

Шламът отряза част от Колонтар от света и армията бърза с изграждането на понтонен мост. Старият мост бе отнесен от придошлите отровни води.

Шламът е смес от вода и минни отпадъци с тежки метали.

Той е опасен, предупреди Унгарската генерална дирекция за управление при бедствия. Но според собствениците на завода МАЛ, в който стана аварията, тинята не е опасна съгласно стандартите на ЕС. Те изтъкват, че хвостохранилището е проверявано в понеделник часове преди изтичането и не е имало признаци за предстоящ инцидент.

Полицията започна разследване и провежда непрекъснато тестове, за да изясни причината за изтичането от хвостохранилището. Според властите не е изключено за бедствието да са допринесли и няколкото седмици проливни дъждове, предшествали разлива.

Изтичането на отровната тиня може да има дългосрочен ефект върху околната среда, предупреди Световният фонд за защита на дивата природа.

Вероятно слабо радиоактивната и високо корозивна утайка съдържа отровни тежки метали като олово, кадмий, арсен и хром. Досега тя е покрила близо 40 квадратни километра.

По река Марцал, в която се изля тинята от хвостохранилището, е обявена трета степен на тревога. Според експерти това означава, че всичката риба по горното й течение е измряла.

Разливът в Унгария може да се окаже по-сериозен от трагедията с изтичането на цианиди в завод в румънския град Бая Маре през януари 2000 г., предаде Ройтерс.

Тогава замърсената вода изтече от хвостохранилище на мина за добив на злато и от река Тиса влезе в Дунав. Разливът изтреби рибата по течението на всички реки, в които влезе, и отрови питейната вода. Тогава българските власти спешно затвориха шлюзовете на Дунав в района на природния резерват "Сребърна" край Силистра.

Кристалина Георгиева: Замърсяването е овладяно

Еврокомисарят по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи - българката Кристалина Георгиева, заяви пред агенция Фокус, че замърсяването в Унгария е овладяно.

"Не се налага нашата намеса и няма опасност замърсяването да продължи. Следим какво става на всеки час. Аз получавам буквално на всеки два часа информация какво е движението на разлива и засега можем да кажем, че е под контрол. Няма опасност от разпространяване на замърсяването. Поставените диги удържат водата", добави тя.

Нямало заплаха от отравяне у нас

Няма опасност от отравяне на българската част от река Дунав заради замърсяването в Унгария, обяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова преди заседанието на кабинета вчера.

Тя увери, че непрекъснато се вземат проби от реката.

Информацията, предоставена от експертите, била, че екоравновесието в страната не е застрашено.

Река Дунав е с огромни обеми и е голяма възможността за поемане, още повече че хидроенергийният възел “Железни врата" е съоръжение с милиарди кубици, обясни Караджова.

“Въпреки това сме взели всички мерки. От днес (вчера - бел. ред.) имаме измерване по всички пунктове на Дунав, така че да можем да реагираме, ако все пак има някакво замърсяване, за да се предупредят съответните ВиК и други ползватели и да не се допуска някаква щета”, добави екоминистърът.

Караджова посочи, че има вероятност заразени от аварията животни да достигнат и до България, но според нея те най-вероятно вече ще са умрели.