29 фестивал на българския игрален филм поставя финалната си поанта с официалното си закриване тази вечер от 19.00 ч

В сюжета му ще се случи нещо непредвидено и продиктувано от отстояването на идейната позиция на всички кинодейци, които застанаха зад декларацията, изискваща спазване на висш нормативен акт, какъвто е всеки закон. Авторите на българско кино не са имагинарен елит, а новото ни кино за първи път отчете пълни салони, посещения на млада публика с адекватно възприятие на кино посланията. Тази вечер ще се съобщят публично наградите на журито, но те няма да бъдат получени. Така че сцената остава празна със своя бял екран и неговите истории. Последният ден предложи в три различни срещи с медиите сходни констатации на хора, които работят за каузата българско кино.

Професор Божидар Манов, водещ на първата среща с автори на късометражни български филми, сподели със своите колеги, че киното ни е в безспорен подем, резултат от присъствието на ново поколение. Режисьори, актьори от най-новата арт генерация достойно защитават своя заряд. Проблемът е дали съдбата на българското кино в следващите години няма да се окаже препъни камък за бъдещето на тези творци? Той открои искрените метафори за комуникация, които младите афишират с определени кодове - нашето общуване преминава от скайп чата (както е във филма „Подслон”), развива се чрез метафората на флипер - блокажа („Тилт”), за да се приключи през младежкото отвличане на 2 котки и лова на големи хищници в бели якички („Лов на дребни хищници”). По всяка вероятност културната политика няма да е онази виагра, която да провокира потенциала на младите хора в заснемането на нови ленти.

Подобни мисли потвърдиха с присъствието си двама от режисьорите на късометражно кино Филип Андреев и Валентин Гошев. Филип Андреев, режисьор на „Срещата” разказа, че първоначално е имал намерение да направи по-дълъг филм, но по-късно е бил принуден да съкрати киноразказа си, заради плътността на историята. Очаква филмът  му тепърва да бъде показван на други фестивали, но дори да не се случи подобна среща, той няма да изпадне в отчаяние. Филмът на Валентин Гошев „Топъл ноември” е дипломна работа на оператора Димитър Костов. Валентин е автор на филма „Самотни сърца”, който е продължение на темата от „Писмо до Америка” през очите на един от епизодичните му герои. Когато е написал сценария, Валентин е имал намерение да изиграе главната роля, но продуцентите му изискват тя да бъде изиграна от актьор с опит и тогава е поканен актьорът Христо Гърбов. Третият му опит като режисьор и сценарист ще бъде върху работното заглавие „Лична драма”, в който главната роля ще бъде изпълнена от актьора Иван Юруков. Валентин е и актьор в много родни ленти - „Писмо до Америка”, „Английският съсед”, където специфичното му присъствие създава колорит в епизодичните сцени.

Втората важна среща с медиите бе свързана с оповестяването на наградените филми. Наградата на публиката се пада съвсем заслужено на „Стъпки в пясъка”, това е филмът с най-голяма посещаемост. Журито прочете списъка на наградените, в който с основание попаднаха следните филми:

„Златна роза” за най-добър пълнометражен филм се дава на „Източни пиеси” в лицето на режисьора и сценариста Камен Калев и изпълнителя на главната роля Христо Христов.

Специална награда на Община Варна се присъжда на филма „Тилт” в лицето на продуцента Борислав Чучков и режисьора Виткор Чучков-син.

Специална награда за телевизионен филм се присъжда на лентата „Аварийно кацане”.

Журито отличи с награда за най-добър режисьор Камен Калев за „Източни пиеси”.

Не се присъждат награди за най-добър сценарий и главна женска роля.

Две операторски награди бяха дадени на Крум Родригес за „Подслон” и Антон Бакарски за „Лов на диви хищници”.

Наградата за мъжка роля бе поделена между Мариян Вълев за филма „Лов на диви хищници” и Явор Бахаров за „Тилт”.

Награденият дебютант е Драгомир Шолев, режисьор на филма „Подслон”.

Два диплома за забележителни индивидуални постижения се дават на  актьора Ованес Торосян за „Източни пиеси” и „Тилт” и на Яна Титова за изпълнението й в „Лов на диви хищници”.

Отличените ленти в късомтеражното кино са три: най-добър филм „Парче от дъгата” и два диплома за лентите „Яйцето” и „Пустинният бегач”.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци се присъди на „Светото семейство”, а Гилдията на критиците към същия съюз отличи филма „Лов на дребни хищници”.

За своята визия и послания наградата на Факултета по журналистика и масови комуникации бе дадена на филма „Цахес”, с режисьор Анри Кулев.

Актрисата Ирен Кривошиева, член на журито, изказа мнението, че тази година е било трудно да се открои онази женска роля в родното кино, която да ни представи богатсвото от емоции и чувства, характерни за женската душевност. Една от причините според нея се дължи на липсата на сценарии, които да интерпретират проблемите на жената, така, както това може да се види в чужди филмови образци.

Непосредствено след регламентираната среща на журито се проведе паралелна в арт салона на БНР-Радио Варна, където родните кинопродуценти и режисьори, автори на омразната за културното министерство декларация, отново констатираха, че всички сме свидетели на ненормално поведение от страна на държавата. „Ние не сме срещу фестивала, не сме и срещу родната публика, но ако няма протест, няма по какъв начин да защитим бъдещето на българското кино” -  заяви режисьорът на филма „Тилт” Виктор Чучков-син. „Абсурдна е позицията на управляващите, че е невъзможно поради липса на финанси да не се спазва даден закон, но по същия начин всеки гражданин поради липса на финанси би трябвало да не си плаща данъците, таксите, глобите” - подобни разсъждения разви продуцентът на филма „Козелът” Владимир Андреев.

Журито на „Златна роза” се присъединява към декларацията на кинорежисьорите и продуцентите със специална нота, отправена към управляващите, в която се казва, че този фестивал показа силни филмови постижения. Журито апелира проблемите на кинотворците да намерят разумно решение, защото без решение бъдещето на българското кино ще бъде загубена духовна кауза.

Родните кинаджии ще търсят помощ от европейските структури за защита на духовните ценности, но въпреки трудностите по пътя си те доказаха на този фестивал, че това, което правят, има своя истински приятел в лицето на публиката.