Около тази теза, изречена от проф. Андрей Пантев, се обединиха участниците в Национална кръгла маса във Варна по проблемите на образованието и науката, която откри днес във Варна бившият министър-председател Сергей Станишев.
Професорът-депутат припомни, че преди 9.09.1944 г. в България е преобладавало селското население, въпреки това процентът на грамотните хора е бил неадекватно висок. Това, според него, се дължало на отношението на българина към образованието и учителската професия. Андрей Пантев акцентира върху това защо и как изчезна престижът на учителската професия в България. Според него проблемите в родното образование не винаги са резултат от липсата на пари. "По време на стачката преди 2 години представителите на най-възвишената професия говореха само за пари. В същото време някои от лозунгите им бяха написани с правописни грешки", припомни Пантев.

Според него с пари или без учителите трябва да спрат да преподават като в "епохата на Гутенберг" и когато обясняват на децата за Френската революция, например, биха могли да допълнят каква е била модата тогава, какви са били песните, да разкажат някой характерен за епохата анекдот. Това не било лековато или несериозно, а интересно и би заинтригувало учениците.

Друг акцент на ширещата се неграмотност постави доц. Димитър Денков,  заместник-декан на Философския факултет в Софийския университет. Той представи своите изследвания на така наречените "образователни гета", които стават все повече в постиндустриалния свят и са резултат от капсулиране на културни, етнически, религиозни, фенски и дори полови общности.

За България все още най-тежко е положението с училищата-гета в ромските и турските райони. Според Денков в страната има 830 чисто ромски училища (1/3 от всички школа), в които чрез формално образование и формална масовост се върви към тотална неграмотност, поразила вече 12% сред ромското население в България и 20% сред родените след 1980 г. Това, ествествено, води до криминализиране, асоциализиране и лесно политическо манипулиране на тези хора.

300 са пък чисто турските училища в България. За да могат всички тези ученици все пак да имат дипломи за зяавършено средно образование, а не 50% да отпаднат, още при управлението на Иван Костов е взето политическото решение за ниска скала на оценяване на матурите. В резултат много от абитуриентите някак налучквали отговорите, нужни за минималните 23 точки, а после дори не можели да прочетат дипломата си и да се подпишат под нея.

Освен "ромските и турски анклави" проблем, според доц. Денков, са и "руинизиращите" училища в крайните квартали на големите градове, където  цари манталитет на социална изолация. Така в образователната система на България са се образували няколко слоя, обобщи Димитър Денков. А проф. Пантев го перефразира, използвайки английската максима: "Кoйто се ражда беден, умира глупав".

Най-голяма дискусия сред участниците предизвика лекцията на Боян Чуков, зам.-председател на съвета по външна политика в НС на БСП, за образованието в постмодерна Европа. Първо той разказа за печалните факти от проучване за образованието на финансовите брокери, от чиято дейност започна световната икономическа криза. Оказва се, че в последните 3 години в училище тези хора изучават само математика, бизнес, счетоводство и чужд език. Това, според изследователите, довело до липса на ценностна система и морал сред тези хора.

Друга провокативна теза на Боян Чуков е, че компютъризацията на обществото води до приоритет на творческото мислене пред логическото и това ще стане причина за увеличаване на социалната роля на жените, които боряват с образи, за разлика от мъжете, подчинени на логиката. Като далечна перспектива на тази тенденция Боян Чуков вижда дори връщането на матриархата.

Според него средната класа в западните общества все повече става жертва на лумпенизация, което я превръща в биомаса и в идеалния потребител - така нужен за все по-нарастващото производство на високите технологии. Затова обществото ни има нужда от възпитаване на новите генерации в дух на индивидуалност и творчество.

Интересни тези за социалната интеграция на ромите изказа и експертът по етническите и религиозните въпроси  Мирослав Попов. Според него поне 30-40% от ромите в България са напълно социално интегрирани, работят, грижат се за децата си и за тяхното образование. Той изтъкна и факта, че проблемът с раждащите на 13 години ромски момичета съществува и в "бяла" Англия. Там всяка година няколко хиляди невръстни британки стават майки без да са от малцинствата. Затова според него интеграцията е индивидуален, а не групов процес и за нея е нужен деферинциран подход, а не програми и действия към цял един етнос.

Не можеш да намаляваш процента на парите за образование и в същото време да обявяваш, че то е твой приоритет, разкритикува управляващите Андрей Пантев. Според него колегите му от Софийския университет не могат да се гневят на сегашната ситуация във висшето образование след като 75% от тях са гласували за дясно управление на последните избори.

Върви се към ликвидация на науката в България. В основата на това е министър Симеон Дянков и докато няма негова оставка, няма как да има промяна в тази област. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев на форума.
Той изтъкна, че при предишното правителство за образование са се отпускали близо 4 % от БВП. Сега, в проектобюджета за следващата година се отделят едва 3.3 %, което нарежда България на равнището на някои африкански държави. Станишев припомни и направеното за българската наука - от 2005 г. до 2009 г. финансирането на българската наука е нараснало трикратно. Според лидера на БСП 60-те милиона лева, отделени за БАН за догодина, са достатъчни само за покриване на заплати. „Кризата не е оправдание на случващото се в образованието”, категоричен беше Станишев.

„Води се сериозен поход срещу българската наука”, предупреди председателят на БСП. По думите, му поредното доказателство за провала на управляващите в тази сфера са 13-те текста от Закона за научните степени и звания, които върна Конституционният съд. Това според Станишев е основание идеологът на този закон - министърът на образованието Сергей Игнатов също да си тръгне на часа.

Сергей Станишев коментира, че дискусията за образованието върви изключително интензивно в цяла Европа, а в България единствено БСП се занимава сериозно с темата. По думите на президента на Международния социалдемократически съюз за образование Ханс Шпис, който също участва в кръглата маса, проблемите на всички държави – членки на ЕС, по този въпрос са сходни.