Тези фантастични, тези невероятни НАПаджии – супергерои! Толкова са смели, толкова находчиви и буйни. Как само се метнаха на хеликоптера и погнаха богаташите. Ще ми строите без да си плащате, а? Само дано тези безстрашни служители не повърнат, когато кацнат. От толкова много въздушни сметки няма да им остане време да отидат до бюрото си, за да изчислят с колко ще напълнят хазната. И после, разбира се, като едни добри Робинхутовци – да ни дадат бонус под формата почивка в къщата на Кольо Оранжевия, примерно, дето кара кола на името на баба си, а къщата се води на вуйчо му, който е загинал през Втората Световна Война.

Сталин прилича на пенсиониран ДАПаджия – с очила, изтъркан пуловер, амортизирани обувки и походка тип: уморен съм, оставете ме на биричка. Можете да го намерите близо до Берковица. Хващате пътя за прохода Петрохан. Малко след това се отбивате към Вършец. След няколко завоя има отбивка за Клисурския Манастир. Точно там стои и табела: „Скара Сталин”. Името му не е прякор или търговска зарибявка. По-скоро Сталин Аврамов зарибява първо рибите, а после и вас. Защото, бъдете сигурни, опитате ли от пъстървата или кюфтетата му, ще повторите. Живата риба скача направо от живарника в чинията ви, а каймата за кюфтетата и кебапчетата сам си приготвя. Същото важи за картофите, доматите и краставиците. Този тертип на предлагане няма нужда от специална реклама.

Не и данъчните. Поканиха дори журналисти в хвърчилото. Все някой трябваше да афишира тяхната дейност. Целият този пътуващ във въздуха цирк беше предназначен за съвестния данъкоплатец. Той трябва да бъде успокоен, че в живарника, наречен български бизнес, не плуват риби, ползващи необложен с ДДС хайвер. Защото на много хора им писна да са стриктни и точни, докато други съвсем безцеремонно нарушават правилата. Да, има хиляди незаконни къщи и басейни, където не се знае кой се топи. Има и хора, които са пределно наясно с това. С изключение на данъчните, може би.

Трябваше да се качат на хеликоптер или самолет и да изкарат специална оптика, за да стигнат до заключението, че в България нещо не е наред. Естествено всичко е като хубава картинка, реклама на чипс или билборд на скъпа марка лимузина. Гледаш, но не си сигурен дали някога данъчните наистина ще могат да си го позволят. Не, не да се возят на самолети, а дали ще приберат дължимото в хазната. Те отдавна са изпуснали питомния начин да извадят закопаните картофи и тръгнаха да хвърлят медийни бомби. Ясно е, че двадесет години системата тотално се е оплела в мрежите си. И сега, за да се освободи от корупционното си минало, се опитва да развърже ръцете си по нестандартен начин. Все пак всичко си има граници. Донякъде съм готов да им ръкопляскам – уви, засега само на опитите им за летене.

Между другото, при повторното ми сядане при Сталин, в рамките на три дни, заварих да го проверяват от Трудова медицина. Лицето, представляващо службата, слезе от черен мерцедес комби, носеше тютюнев цвят костюм и приличаше на неотказващ да се пенсионира комунистически деец. Впоследствие разбрах, че са го хващали с подкуп, но това хич не му личеше. Дори и работата си не бе сменил. Дойде, огледа се с подпухнали от банкети и алкохол очи и си хареса една маса. Не се заяде за нищо, а седна там и започна да яде и пие.

И така, данъчните са по следите на откъснали се от живарника рибки. Съмнявам се, обаче, някога да ги върнат в общия басейн – онзи, от който ние понякога си мислим, че няма измъкване, докато си плащаме осигуровките, данъците, дължимото. Целта е да се посъбере малко качествен хайвер от тия пъстърви-бандюги и да ни го дадат. За успокоение. Колко ни трябва на нас: два хеликоптера и байряк на данъчен идеалист. Всъщност, бих си взел думите обратно, ако успеят все пак да съберат някоя пара и тя отиде в развъдника на онези малки рибки, които тепърва се учат да пишат и четат. Именно на тях им трябва истинска храна, а не като тази, която ни дават да вдишваме по разни кампании за набиране доверие в системата.

При Сталин е хубаво. Той не лъже. Дори не съм го питал дали вярва в комунизма и кой, за Бога, е решил да го кръсти така. Имал е проблеми с трудова медицина, със специалните части, които са го проверявали, с Доган, с НЕК, с всякакъв род комисии. Навярно ги дразни с безупречното си отношение към пъстървата и предлаганата от него храна. Мен обаче тази работа не ме интересува. Отново ще го посетя, защото пъстървата му е уникална, а заведението – все едно влизаш при приятел. Славата му в района се носи от уста на уста. Масите са пълни и има защо.

А през това време данъчните летят из облаците. Докато извършват тази странна фотосесия, няма как да забележат пробойната в нашия живарник. Оттам, заедно с чистата вода, изтича и онова поколение малки рибки, които за нищо на света няма да си пуснат хайвера в България. Как може да се запуши дупката ли? – Когато видим данъчните как са, а не как ще направят нещо. Без значение с въртолет, свръхзвуков самолет или космически кораб.