Проблемът, поставен за първи път от "Труд", търси решение вече в две съдебни дела у нас - за собствеността върху резиденция "Кричим" и някогашното стопанство на УБО край Врана (има и трето, за горите в Рила, но то не е започнало).

А пътьом бившият цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски прати жалба срещу държавата в Страсбург.

Основният му аргумент е непоследователната държавна политика за "царските" имоти - хем са му връщани от длъжностни лица (основно при кабинета "Сакскобургготски"), хем парламентът м. г. е наложил мораториум върху ползването им до приемането на специален реституционен закон.

Какво ще е крайното решение - и у нас, и в Страсбург, божа работа. Част от пъзела са мотивите на Пловдивския окръжен съд да върне на Симеон и сестра му резиденция "Кричим" и "царските" доводи срещу това.

Един мистичен заем от 1912 г. на тогавашния държавен глава, царя на българите Фердинанд, от Руската империя минава като червена нишка в "царските" дела в Пловдив и София.

Документ от секретно споразумение за заем от 3 млн. златни франка, дадени на Фердинанд от Русия, е представен като ново доказателство по делото за собствеността на "Кричим". Това става ясно от жалбата на бившия премиер и сестра му Мария Луиза Хробок срещу отказа на Окръжния съд в Пловдив да им върне резиденцията край село Куртово Конаре. Справката ще бъде представена на делото в Апелативния съд в Пловдив. То още не е насрочено, защото текат административни процедури по размяна на жалби от ищците и отговор от юристите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ответник в процеса.

За същия заем адвокатите на Симеон поискаха от Софийския градски съд съдействие да открият документите в Москва.

Оказа се, че документите са открити от изследователя Ивайло Шалафов. А с тях защитниците на Симеон и Мария Луиза целят да докажат, че Фердинанд влагал лични средства в закупуването и поддръжката на имоти в България. Щото като гаранция е вписан дворецът "Врана".

"Целта е да се установи наличието на частни средства, с които Фердинанд е купувал имоти и разширявал собствените си имения, което означава, че неговата собственост не е финансирана от различни министерства", обясняват в жалбата защитниците на Симеон. Документите са заверени от Държавния архив. Шалафов, който дълги години проучва живота на Фердинанд, ги предал, след като прочел в медиите, че съдът отказва да върне двореца на наследниците.

Инак тезата на защитата остава непроменена - "личните" имоти на царските наследници са директно възстановени с решението на Конституционния съд от 1998 г. С него бе обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост на имотите на бившите царе от 1947 г. (с еднократно действие). И още, като аргумент за собственост се изтъква непрекъснатото владение на цар Борис Трети върху имотите от абдикацията на Фердинанд през 1918 г. до смъртта на Борис през 1943 г. А после, до 1947 г., на наследниците на Борис. Сиреч, Фердинанд хем е аргумент за "лична собственост", хем се заобикаля.

Класически стана и спорът за статута на Интендантството на цивилната листа, на чието име (по давност!) са нотариалните актове за повечето "царски" имоти, включително "Кричим". Според защитата интендантството "лично" обслужвало българския цар.

Не е е така, реши Пловдивският окръжен съд. Интендантството е държавна структура ползвала средства от бюджета за царската институция като публична и представителна институция, а не е обслужвала частни интереси, категоричен е съдът. Позовава се и на Търновската конституция. И още и най-вече - имоти не могат да се възстановят на базата на решението на Конституционния съд, което няма реституционно действие. Още повече че отмяната от КС на закона от 1947 г. има единствено преустановяващо действие, защото "не се създава, променя или подкрепя съществуващо правоотношение, а декларативно се признава несъответствието му с конституцията на страната, като последиците настъпват в бъдещето".

Да се върнем на прословутия заем. На 12 ноември 1911 г. пълномощният министър (посланик на Русия- б.р.) в София Анатолий Неклюдов изпраща поверителен доклад до зам.-министъра на външните работи Анатолий Анатолиевич. В него обяснява, че парите за Фердинанд са нужни, защото "имуществените му дела" не били в добро състояние.

Той "накупил много имоти в България" и похарчил пари за усрепване на престола в страната. Според Неклюдов имотите на Фердинанд са оценени на 4 млн. франка, но не му носели доходи. От тях приходи можели да се очакват само от боровата гора в Чамкория, но едва след като приключи делото на царя със Самоковската околия.

Неклюдов споменава, че Фердинад ще бъде благодарен на Русия, ако отпусне кредита с 4-процентна лихва и гаранция с имоти в България - "голяма ценност". Схемата за отпускане трябвало да бъде същата като с 4-милионния заем за Белградското офицерско събрание за изплащане на дългове на кралския син Георги. Според Неклюдов финансовата операция щяла да се отчете като засилване на руското влияние върху царя, който "стои на кръстопът между нас и Австрия". Заемът трябвало да бъде отпуснат "без пазарлъци, бързо, негласно и любобезно като между джентълмени".

(Трето и четвърто е, че въпреки "любобезността" в Първата световна война България не е на страната на Антантата, а влиза в съюз с Германия, Австро-Унгария и Османската империя.)

Защитата на Симеон ще иска разпит пред Апелативния съд на изследователя Ивайло Шалафов. Твърди също, че интендантството е обслужвало царя като частно лице, "част от приходите са се формирали от именията му, а не от държавата". А разходите за височествата били отделени от заплатата на личния състав на княжеския (впоследствие царския) двор.

И още - законът от 1947 г. носел белезите на административен акт, а не на същински закон. 12 години няма закон за "царската" реституция, а и вече не бива да се създава, за да се защити правната сигурност в държавата и спазването на човешките права в нея, изтъкват защитниците на Симеон.
Как държавните пари доказват лична собственост?

Заемът на Фердинанд от Русия ще е доказателство и по делото "Симеон срещу държавата" 2 в Софийския градски съд. То продължава на 9 ноември, спорът е за бившето стопанство на УБО край "Врана".

Конструкцията - заемът от Русия е личен, защото е обезпечен с "личен" имот на Фердинанд, представляващ чифлик край Врана, обаче буни правния дух. Стигаме до класиката - една повтаряна лъжа става истина, изтъкват юристи. И обясняват - царят взема държавни заеми (второ и трето е изплащани ли са и от кого), обезпечени с държавен имот - "Врана".

Е, заемът държавен ли е или личен? Известно ли е за какви цели е харчен? Този заем погасяван ли е, от кого и с какви средства?

Дилемата не е историческа, а политическа. Щото и лидери на ГЕРБ май залагаха имоти предизборно, за да финансират партийния вот. Кой обаче ги изплаща - партията или персоната?