За втора поредна година фондация „Здравни проблеми на малцинствата” (ФЗПМ) ще изпълни проект за подготовка за кандидат-студентски изпити на млади роми, които искат да учат в медицинските университети и колежи в страната.

Срокът за подаване на документи за конкурса за участие в курсовете, подготвящи за кандидатстване за медицинските специалности – медицина, стоматология и фармация е до 15-ти ноември.

Кандидатите трябва да бъдат с висок успех по биология и химия, изграден навик за учене, огромна мотивация и желание да станат лекари, стоматолози и фармацевти (Условия, срокове и документи).

"Досега не е правено такова нещо в България", каза пред ВарнаУтре.бг Цвета Петкова, координатор на проекта “Кандидат-студентски курсове за подготовка за прием в медицински университети в България за младежи от ромски произход”.

Проектът е финансиран от Ромския образователен фонд-Будапеща и подкрепя млади роми, които са мотивирани да учат медицински специалности в медицинските университети на България, като им осигурява безплатно качествена подготовка по биология и химия.

В момента Цвета Петкова и експертът Огнян Каменов са във Варна, за да набират деца за втория проект. Те обикалят всички елитни училища, за да намерят подходящи деца, на които да помогнат.

На въпроса защо точно кандидатстване в медицински ВУЗ-ове, те казват: "Защото има изключително много здравни проблеми при ромите, а няма специалисти при тях".

Двамата познават добре всеки млад човек, който е участвал в проекта. Гостували са в домовете им, разговаряли са със семействата, стъпка по стъпка са до младежите вече цяла година.

Често ръководството на учебните заведения създава спънки, въпреки благородната кауза, разказват те.

Например директорка в елитна варненска гимназия, чиято самоличност не пожелаха да разкрият, вместо да им помогне за хубавата инициатива, е потърсила лична облага и ги е попитала "Аз какво ще получа", когато са се срещнали с нея.

Друг неприятен случай е била срещата на Огнян Каменов с Галина Германова, директор на ГПЧЕ "Йоан Екзарх". "Толкова беше важна, че първо трябваше да обясня на секретарката й всичко за проекта и да чакам още половин час, за да ме приеме", разказва той. При разговора г-жа Германова му е казала, че училището е толкова елитно, че там роми няма как да учат.

Разбира се има и много добронамерени учители, които дори вземат под крилото си децата и им помагат допълнително да се подготвят за изпитите си.

"По-често директорите са добронамерени, но има и неприятни случаи", добави Цвета Петкова.

Г-н Каменов настоя да похвалим директора на математическата гимназия “Д-р Петър Берон” – Павлин Петков, който е бил изключително дружелюбен и е откликнал на благородната инициатива "Толкова добре ме посрещна, че ми идваше да остана", казва експертът.

"Посещенията ни в училищата са тест  за администрацията и преподавателите в училищата. Когато се срещаме с тях, се вижда кой е приел работата си като мисия  и мисли в перспектива за образованието на българските деца и тяхното развитие, без значение от етническия произход на децата и за кого това е просто служебно място", казва Цвета Петкова.

По думите им всеки приет студент в медицински ВУЗ е реклама за училището, което е завършил и е необяснимо негативното отношение на някои учители и администрация.

В 10-годишния си опит г-жа Петкова и г-н Каменов са се сблъсквали с много грозни примери за дискриминация в образователната система.

Има примери, в които деца напускат елитна гимназия, защото там се отнасят зле с тях и ги тормозят, а управата го позволява.

В софийски ВУЗ преподавателка дори си е позволила да каже по време на лекция "Циганите на сапун", за което от ФЗПМ са се борили за уволнението й. "В тази страна все пак има закони и е недопустимо преподавател, който е авторитет за студентите, да каже подобно нещо пред тях", казва г-жа Петкова.

По думите на Петкова трябва страната да реши кои са приоритетите й: „Въпрос на политика е в какво искаш да инвестираш - дали да имаш качествен човешки ресурс, или не, дали да влагаш в образованието, или в друго”.

Често младите роми са дискриминирани от учителите, които ги подценяват, вместо да им помагат. Тяхната подкрепа е изключително важна, защото рядко в семействата на учениците си дават сметка за стойността и значението на образованието. Често родителите са напълно неграмотни, или са учили до 8-ми клас, те не могат да си представят дори, че децата им могат да получат висше образование, "прескачат се поколения", казва г-н Каменов. "Родителите нямат представа, нямат знанията и уменията, за да ориентират правилно децата си къде да учат", допълва той.

Често родителите искат да женят децата си рано, или се налага те да работят, или да се грижат за по-малките си братя и сестри, докато те работят в чужбина.

Инициаторите на проекта постоянно са в контакт със семействата на кандидат-студентите. "За да постигнем целта си, трябва да спечелим доверието на родителите. Понякога работата с тях е дори по-важна", казва г-н Каменов.

"Постоянно сме в контакт с тях", казва той. Понякога се налага, когато един кандидат-студент работи, да се откаже, за да има повече време да учи, защото подготовката е много сложна и трудна. Това е деликатен въпрос, защото така страда бюджетът на семейството, но все пак това въпрос на избор - казва още той.

„Необходимо е човешко отношение, да им се обясни подробно какво трябва да направят, за да постигнат мечтите си, да станат студенти по медицина”, споделя г-жа Петкова.

Семействата нямат информация, имат нужда да се работи много с тях, да им се спечели доверието, казва още тя и допълва, че трябва да им стане ясно, че първите две години ще са трудни, но после нещата ще бъдат много по-добре.

Критериите за кандидатите в програмата са високи. Задължително трябва да имат отлични оценки в дипломата по биология и химия, за да имат максимален старт. Освен това се набират ученици от елитните гимназии, където подготовката е много сериозна, защото изпитите са трудни.

"10-годишният опит с роми ни е научил, че не може, след финансирането, проектът да бъде оставен на самотек - няма да се получи. Убедихме донорите, че не може да оставим сами младежите, трябва да работим с тях постоянно", казват г-жа Петкова и г-н Каменов.

Миналата година от 22-мата подготвени студенти 16 са приети - 5 в университети и 11 в колежи. В първия проект са участвали 30 деца, като част от тях са били 11-ти клас и тепърва ще кандидатстват. Тази година, въпреки че отново парите са предвидени само за 30 деца,  ще се включат с 10 повече, за да останат само наистина мотивираните, след изпита през декември.

Като цяло младите роми, посещаващи кандидат-студентските курсове, водени от квалифицирани преподаватели от медицинските университети, са изключително амбициозни и мотивирани, казва г-жа Петкова и споделя, че е изключително впечатлена от упоритостта и трудолюбието на децата.

На някои от тях, от по-отдалечените градове, се налага да стават в 4-5 часа сутринта всяка събота, за да посещават курсовете, които се провеждат само в София и Варна, казва още координаторката.

"Знаят какво искат от живота", казва Огнян Каменов и добавя - "Помагаха си".

Освен, че кандидат-студентите са се сприятелили, са обяснявали и едно на друго учебния материал. Тези, които вече са минали програмата ще разкажат на новите кандидати през какво са преминали, защото това е изключително важно, смятат инициаторите.

Освен това с младежите се срещат и известни роми, доценти и хора от етноса им, с добри професии, които им разказват как са се изкачвали, през какво са преминали и дават надежда на младежите, че това е възможно.

Младежите искат да учат и ги е страх да не отпаднат от програмата, като не се справят на вътрешните изпити, казва координаторката на проекта. Може би имат комплекс, смята тя, и знаят, че трябва да се стараят три пъти повече от другите деца. Младежите знаят, че са гледани под лупа, защото са роми и хората се си пазят вещите, когато са около тях, за да не бъде нещо откраднато. Когато се налага да отсядат в хотели, децата си изчистват идеално стаите, по-възпитани са от другите си връстници и знаят, че трябва да се стараят повече.

Много хора имат негативно отношение към програмата, защото смятат, че не бива ромите да са привилегировани. Всъщност за привилегии едва ли може да се говори. Тези деца рядко имат подкрепа вкъщи, навън, или в училище, а тъкмо обратното.

Животът им е едно постоянно усилие, за да докажат на хората, които ги подценяват, че нито са родени престъпници, нито са мързеливи и неспособни.

Няма кой да ги подкрепи не само финансово, а и морално в желанието им да се развиват. А за да успеят да се справят с тежката подготовка и да станат студенти, трябват изключително много лични усилия и мотивация.

Кандидат-студентските курсове са безплатни, провеждат се всяка събота и неделя във Варна и в София, покриват се пътните разходи, нощувките и помагалата на младежите.

Освен това, когато станат студенти, "Отворено Общество" помага на децата със стипендии.

Все пак средата в България се променя, казва обнадеждена Цвета Петкова и споделя, че вижда промяна в отношението на хората към младите роми, след като ги опознаят. Доверието нараства и от двете страни.

"Проектът е финансиран за втора години аз смятам, че за да измерим ефекта от проекта и направените инвестиции, програмата трябва да бъде 5 години, за да имаме вече зъвършили студенти, но не знаем дали ще има такова финансиране", допълва Петкова.