„Национализация” стана думата на тази седмица, през която почти ритуално се късаха договорки и споразумения, а вътрешният министър има вече четири версии откъде са парите за апартаментите му, като пестенето от закуски още не е споменавано.

Именно желанието на медиите да кажат кратко и ясно за какво им говорят държавните мъже реанимира термина „национализация”. Това пък накара министър председателя да се обиди и да заяви, че тези приказки са спекулации на определени политически и бизнес кръгове, „изнервени” от „безпрецедентната подкрепа”, оказвана на кабинета от чужбина. Очевидно прегледът на печата за премиера тия дни е правен без анализа на Ройтерс. Иначе той все щеше да забележи цитат като този: „Дясноцентристката партия ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 година с обещание да реформира остарялата пенсионна и здравна система, но отстъпва, изправена и пред най-малкия протест. Тя

може да бъде наказана за бездействието

на изборите догодина.” Тази седмица кабинетът не направи нищо, за да опровергае Ройтерс, опозицията и редовите българи, които бъркат все по-надълбоко в джобовете си, без да виждат смисъл в това. И тази седмица не беше постигнато съгласие откога започва вдигането на осигурителния стаж и възрастта за категорийните работници. Договореното пък предвижда по-висока пенсионна вноска и диференцирани прагове за самоосигуряващите се. Професионалните частни фондове ще се влеят догодина в държавен фонд или, иначе казано, ще ги национализират. Някои икономисти го наричат дори кражба. Дали държавата е добър стопанин, по-добре да не питаме – точно тази седмица стана ясно, че тя не си е потърсила около 600 милиона лева дивиденти от държавни дружества. А и подобно сипване на личните пенсионни партиди в общата осигурителна каца

напомня на масовото влизане в ТКЗС

Извън емоциите са предупрежденията на икономисти, че тези фондове не държат пари под дюшека, а инвестират в акции и недвижимост и всеки подобен сигнал води до желание за оттърваване от проблемите, от което падат цените, а оттам и бъдещите пенсии. Всъщност, Българската фондова борса вече беше одържавена /или национализирана/, това е втори опит, и вероятно мнозина вече поглеждат към Калотина, защото им става някак деветосептемврийско. Синдикатите подкрепят идеята за национализация, но пък са недоволни от много други и под напора на това недоволство премиерът се закани да накъса публично споразумението със синдикатите. Борисов обаче беше изпреварен от лекарите. Ако помните, те твърдяха, че вярват на премиера, приеха присъствието му като гаранция за споразумението от шести септември и спряха протестите. Сега споразумението е на парчета, защото пари и реформи няма, протестите отново стават актуални, като лекарският съюз ще стачкува заедно с КНСБ и „Подкрепа”. Решението беше огласено малко след като главният им „любимец” Симеон Дянков определи заседанието на Тристранния съвет като „успех и напредък”. Не останаха много илюзии и за тези, които пуснаха бюлетината за ГЕРБ заради

обещанието за поносими данъци

Защото Европа го искала и защото било екологично, всички собственици на стари коли догодина ще плащат по-висок данък. Или пък защото дупките в хазната трябва да се кърпят. Вдигат се акцизите на тютюна, някои цигари и горивата, което означава пореден скок в цените на всичко останало. Туристическата такса става данък, който се плаща и при празни легла. Общините също получават по-голям дял от изтупаното от брашнения чувал, начерен „данъкоплатец”. От следващата година те ще могат да определят по-висок данък върху недвижимите имоти. Едва ли в месеците преди изборите някой кмет би постъпил като камикадзе, но изборите не са всяка година. Върна се и идеята за данък „Лукс”, макар и дефектно мутирала. Този път няма да се търсят яхти и бутикови крокодилски колани. Сега базата е средната данъчна оценка на общината и така всеки собственик на две-три стаи в сравнително централна част на града изведнъж ще се окаже горд обладател на луксозно жилище. Там, където има големи ромски махали или съставни села, границата за влизане в лукса пада съвсем, а там, където скъпите квартали са на края на града, за прогимназиите там ще се плаща по-малко, отколкото за панелките в града. Пак от следващата година данъци ще плащат и собствениците на паянтови селски къщи. Покрай тях

изгоряха и собствениците на стари автомобили,

които ще бъдат стимулирани да си напазаруват нови лъскави возила с помощта на по-високи данъци върху старите им коли. Аргуменът на премиера за данъка върху луксовете беше слисването му от хеликоптерните данъчни рейдове. Митничарските къщи обаче ще вземат да се окажат законни. И макар че "Дянков има шест месеца да се приберат данъците от всички тези и да видим колко е тотала от летенето с хеликоптера”, Дянков едва ли ще събере достатъчно, а адвокати вече съветват заснетите да завеждат дела срещу държавата. Така тоталът за нас ще се окаже умножен по три – платили сме за хвърковатата чета, за обезщетения за действията й и за слисването на премиера. Във Варна тъкмо в този момент уволниха финансиста на общината - трета ключова фигура, която си тръгва от там. Борислав Борисов поема за Брюксел, за да работи. Което е по-добър вариант от хасковския, в който заместник областният управител Румяна Въчева емигрира в Швеция. Съпругът й лекар е един от десетките, които бягат, преди да ги е застигнал поредният опит за здравна реформа, а дамата просто отива да поживее по-спокойно една година, докато тук й пазят работното място. Пак във Варна прокуристът на общинския градски транспорт откри в склада багер, който освен

да се дава под наем на ексцентрични абитуриенти,

едва ли би могъл да носи приходи по друг начин. Потвърди се и информацията, че дружеството е купувало дизела по цени на дребно. Впрочем, в подобно, а дори и по-сериозно прегрешение бяха изхващани и доста министерства, но някои и досега си мълчат. В икономическото може би са били заети да преглъщат новината, че така шумно рекламираният ръст на износа от 46 процента почти наполовина се дължи за фиктивни сделки за точене на ДДС. Както и да разпределят към пет и половина милиона за нова рекламна кампания за туризма – този път пред нас. В здравното министерство, където явно всичко вече е наред, започват работа по проект „Информирани и здрави”. Над четири и половина милиона лева от програма „Развитие на човешките ресурси” ще бъдат похарчени, за да научим, че цигарите са вредни, че трябва да се храним здравословно и да се пазим от травми на работа. Стандартите при храната тъкмо се появиха, и се оскандалиха. След министерскоро отнемане на лицензи заради соя в саламите „Стара планина”, хамбургска лаборатория не намери соя. А пък според вестник „Сега”

резервът за извънредни разходи свършил

И тъкмо да кажем: „не е европейско всичко това” и научаваме, че Брюксел иска да пълни общия бюджет с нов, единен ДДС, с такси върху връху всички банкови операции и каквото друга се сетите, а чиновниците не се посвениха да вдигнат вноските ни за догодина с почти шест процента, макар повечето страни да настояваха за 2,9 на сто увеличение. Съдът поне и тази седмица не ни разочарова. По дело за застраховката на колата на Максим Стависки, например, в една и съща папка са събрани искът на застрахователите към Стависки и на родителите на пострадалата Мануела към застрахователите. А съдът го отложи, за да бъдат добавени дълбоко свързаните със застраховката психиатрична екпертиза на момичето и документи по делото срещу баща й. Така че никой не се изненада, когато Върховният административен съд реши, че лидерът Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси по казуса "Цанков камък". И отвори вратите пред политиците – консултанти. Сега чакаме резултатите от проверката на вътрешния министър. Оправданията му за сделките с апартаменти започнаха с това, че парите са от депозити, минаха през заплатата и заема, после се появиха консултантски договор и любяща тъща. Консултираният бил чужд инвеститор, заинтересуван от криминогенната обстановка. Любопитството му било задоволено от свободни източници. Иначе казано –

консултантът Цветанов е преписал от журналистите

А за апартаментите има още добър приятел, който ги продава за без пари и банка, която щедро финансира сто процента от сделката. Но пак, като се сравнят публичните декралации, подавани в Сметната палата, едни 124 хиляди 803 лева пак идват от нищото. Но пък разбрахме, че апартаментната щедрост се дължи на семейно приятелство - ”станах и кръстник на детето им наскоро", а приятелят Тодор Бояджиев за последните пет години е спечелил седемнадесет обществени поръчки да девет милиона лева. Пак през тази седмица министър Цветанов заяви: «Хубавото на демокрацията е, че всеки може да влезе в политиката.» Не разбрахме само за кого. Седмицата ще запомним и със «златната» атака на софийското летище. Не в банка, а точно в митническия склад там бяха златото, среброто и платината, конфискувани от «Леярите». Засега знаем, че вратите не са разбити, влезлите са имали ключове, а точно докато са влизали алармата, чийто код са имали стотина души, не е работела. Според разследването атаката «може би» е вътрешна работа, а според шефа на митниците

хората му са «частично виновни».

Най-любопитно прозвуча уточнението: «Смята се, че в склада е било проникнато във времето между петък вечерта и понеделник сутринта.” Някои хора си проверяват вратите на мазите по-често. И макар че тази седмица премиерът беше ту слисан, ту гневен, ние би трябвало да се притесним най-много от ужаса на Мариус Куркински. Докато един от актьорите му се правеше на крадец по време на „Балкански синдром”, зрител от публиката, в духа на най-добрите традиции от епохата на „Изгубена Станка”, скочи да го бие. Пропастта в културата, която подсказва подобно действие, би трябвало да накара всички ни да се облеем в студена пот и да помислим какво правим със себе си. Засега обаче само цъкаме с език, че българските младежи са най-мързеливите в Европа, че българските медии са точно толкова несвободни, колкото и бенинските. А за да е сигурно положението, обмисля се закон, според който всяко едно изречение дотук

може да бъде обявено за дискриминация

и повлече след себе си ефективна присъда. Но нас засега дори изблиците на произведената в бизнес дама Северина Чанева по адрес на премиера: “Той е съвременният Васил Левски” също не успяват да ни разтърсят.