"24 часа": Жена надви НОИ, взе пенсия без печат

Архив Варна

25-10-2010, 04:13

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Пенсионерите в България са нещастни, защото вземат малко пари. За тях обаче все по-често те са принудени да се борят толкова, че накрая се чувстват, сякаш държавата им е направила лична услуга, давайки им полагаемото, пише в."24 часа" днес.

От няколко седмици З. Г. от София вече е доволна пенсионерка. Докато стигне до това обаче, тя 6 месеца ходи по мъките, за да докаже пред НОИ трудовия си стаж.

През април 2010 г. дългогодишната секретарка получава заповед за пенсиониране от работодателя заради навършване на законовата възраст и стаж.

Като съвестен гражданин подава документи за пенсиониране в НОИ. Носи трудова, осигурителна книжка, а за някои липсващи в тях периоди и заместващия документ за стаж УП-3.

"Мислех си, че всичко ще е наред, но уви, оказа се, че в НОИ не ми признават цели 9 г. стаж, и то отпреди 1997 г. от несъществуващи вече фирми", разказа тя.

От тях 3 г. и 10 месеца жената работила в някогашното списание "Карикатура". В трудовата й книжка за този период имало подпис от главния редактор (вече покойник), от счетоводителя, както и кръгъл печат от фирмата. С думи пишело "3 години и 10 месеца", но от осигурителния институт й обяснили, че й липсва правоъгълният печат. (Виж факсимилето в галерията.)

Заработени 5 г. и 1 месец в списание "Лада" пък били описани по изискванията и с правоъгълен печат, липсвал обаче кръглият печат върху подписа на зам. главния редактор.

Пратили я в Държавния архив, за да й издадат заместващия УП-3 въз основа на документите на ликвидираните издания. Там обаче не ги открили и я препратили в архива на Министерството на културата.

"И там ударих на камък, въпреки че по закон фирмените архиви трябва да се пазят 50 г.", обясни З. Г. Собственото й разследване за приватизаторката на "Лада" показало, че тя е пратила архива на списанието в някакъв склад, дори поръчала да го изгорят. Това обаче е недоказуемо, защото жената била умряла.

Така с писмо, че документите липсват, З. Г. се върнала в НОИ и юристите я насочили към единствената възможна опция - съда.

Наела адвокат и завела искова молба в Софийския районен съд. По Указа за доказване на стажа по съдебен път от 1961 г. тя посочила двама бивши колеги, които да свидетелстват, че тези 9 г. е работила на съответните места.

Съдът се произнася в нейна полза с мотива, че по силата на съществуващото у нас законодателство стажът не се установява с печати, а с подписи.

"Когато занесох съдебното разпореждане, служителката в НОИ ме изгледа подозрително, обърна на последната страница и бързо отсече: "Няма подпис и печат!", разказа З. Г.

Секунди по-късно чиновничката открила, че всичко си е наред и дори похвалила гражданката, че е интелигентна. Така в края на септември НОИ приема документите й за пенсия.

За да признаят стажа за сп. "Лада", не стига кръгъл печат върху подписа на шефа (горе), за "Карикатура" пък липсва правоъгълен печат върху изписаните години и месеци.

Макар че признават стажа от "Лада", не признават доходите заради липсващите архиви. А по ирония на съдбата те се оказват най-високите в кариерата на З. Г.

“Не съм единствена, хиляди са като мен”, твърди новата пенсионерка. Неин колега й се оплакал, че от НОИ също го върнали заради липса на правоъгълния печат с подробния запис на стажа. Посъветвали го дори да се откаже от него.

Друга кандидат-пенсионерка пък събрала всички подписи и печати, но пак й искали някакво УП.

Стотици са хората, които вземат по-ниска пенсия, защото не им признават премии и хонорари.

"Най-ниският хонорар на адвокат е 250 лв., ами който не може да ги извади?!", пита З. Г. Според нея е абсурд държавата да кара хора, трепали се десетилетия, да ходят по мъките.

От НОИ твърдят, че печатът легализира подписа

и затова при приемане на документи за пенсиониране се спазва инструкцията да се следи за това.

Няма възможност да правим графологични експертизи за автентичността на подписите, особено за стари периоди преди 1997 г., затова искаме печата като гаранция, обясняват от института. Експерти признават обаче, че тази стара инструкция противоречи на новата Наредба за трудовата книжка от началото на 90-те години, в която няма изискване за печат. Въпросът щял да се изчисти до края на годината с корекция в наредбата.

По-сериозният проблем обаче е, че у нас няма ясен регламент за подпечатване на документи.

Всеки можел да си направи какъвто иска печат и да го слага или не по собствена преценка, оплакват се в НОИ. Ясни вътрешни правила имало само в държавните ведомства. Частните фирми не спазвали единен ред, което затруднявало финансовите институции и създавало предпоставка за злоупотреби и съдебни дела.