Ще ви срещнем с Калин, който благодарение на шанса, който му дава програмата, и на много труд, в момента е първокурсник във варненския Медицински университет.

Калин е 19-годишно амбициозно момче. С много труд той успя да постигне мечтата си да учи медицина. Направи го чрез програма за образование на млади роми.

ВарнаУтре.бг вече ви разказа за проекта "Кандидат-студентски курсове за подготовка за прием в медицински университети в България за младежи от ромски произход". Първите резултати от него са налице. Сега, за втора поредна година, фондация „Здравни проблеми на малцинствата” (ФЗПМ) ще подаде ръка на младите хора, които за готови на всичко, за да сбъднат мечтата си и да учат медицина.  Да учат въобще. А не да се превърнат в поредния набор неграмотни безработни.

Сега ще ви срещнем с Калин, който благодарение на шанса, който му дава програмата, и на много труд, в момента е първокурсник във варненския Медицински университет.

Калин е мило и усмихнато младо момче. Роден е в Монтана, но от 7-8 години живее в София.

Има по-голям брат, на 23 години, който учи стоматология в Пловдив.

Отгледани са от майка си, която е родила брат му, когато е била  на 18. Баща нямат.

Първите години от живота си Калин е изкарал в бедна къщичка в Монтана, разказва той пред ВарнаУтре.бг.

Майка му обаче решава да учи за медицинска сестра и заедно с децата заминава за Плевен.

"Живяхме бедно, но не съм чувствал липса на възпитание и обич. Църквата също ни помагаше. Успяхме, макар и бедно. Изглежда, Бог е бил с нас", казва Калин.

Той си спомня как са карали по три дни тримата с общо един лев за храна и майка им си е лягала със сълзи на очите. "Тя полагаше къртовски труд - сама, с две деца", разказва Калин.

Не им е било лесно, но "нахъсаната", както я нарича Калин, майка се е справила.

Семейството му никога не е живяло в ромска махала.

В момента майка му е в Англия, където работи като сестра и помага на децата си финансово. Преди това е работила в Германия.

Майка им заминала преди доста години, защото Калин си спомня, че е бил малък тогава. Оттогава баба им се грижи за двамата.

"От 5-и-6-и клас знаех с какво искам да се занимавам", казва Калин.

Като дете в Плевен живеел с колегите на майка си в общежитието, докато тя учела за сестра. Още тогава се запалил по медицината и "си поставил целите".

После завършил гимназия по туризъм в столицата.

Признава, че не е бил силен по всички предмети, но винаги се е старал по биология и химия, защото знаел, че това са предметите, по които трябва да се готви, за да влезе медицина.

За проекта, финансиран от Ромския образователен фонд-Будапеща, помагащ финансово на млади роми, решили да продължат образованието си в медицински университети, Калин разбира от интернет.

В средата на първия срок на 12-и клас се оказва, че е късно да започне курсове и никой учител не иска да започне работа с него. Тогава майка му му казва в Скайп, че съществува такава програма за интеграция на ромите.

Калин открива сайта на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата” (ФЗПМ) и не може да повярва:

"Това, което прочетох, ми се стори нереално. Покриват курсове, преподаватели, пътни, спане, нощувки", разказва той. Въпреки това решава да подаде документи, следва интервю и след "осем месеца усилен труд" Калин постига мечтата си.

Учителите в гимназията го подкрепили, когато разбрали, че ще кандидатства медицина. Не и съучениците  му обаче. Тъй като Калин няма чертите на ромския етнос, дотогава в училище никой не е знаел за произхода му. Почти всички в класа му реагирали негативно, когато научили, че е ром и че ще посещава скъпите курсове безплатно.

Това, че посещаваш уроци, не е гаранция, че ще успееш. Нужен е много труд, преминава към разказ за самото учене Калин.

Периодично по време на курсовете има вътрешни изпити, за да се следи нивото на напредъка на кандидат-студентите.

Миналата година от 22 деца от 30-те, учили по благотворителната програма, които са кандидатствали (останалите 8 са били 11-и клас), 16 са приети в медицински университети и колежи, а пет от тях учат медицина. Калин е един от петимата.

За екипа, изпълняващ проекта, Калин казва: "На тях наистина им пука за нас. Не съм срещал такива българи".

Сега той е едва първи семестър на първи курс и още не е решил какво иска да специализира. Колебае се между офталмология, акушеро-гинекология и пластична хирургия. Смята, че тези специалности са най-перспективни в България, но не е решил категорично, има време.

В момента живее в 35-и блок на МУ на ул. "Дубровник", в стая с още две момчета. Уверихме се, че условията са много добри, блокът наистина е ремонтиран, има нови мебели и дограма и е чисто.

Институтът "Отворено общество" е предвидил стипендии за разходите като студентска такса и наем на стая, но те идват чак през декември.

Дотогава децата търсят варианти. Някои вземат заеми, ако няма кой да им помогне.

Въпреки че от години майка им е далеч от тях, Калин осъзнава: "Ако не беше тя, не знам как щяхме да издържим".

Той е много амбициозен, иска до края на 6-и курс да знае английски и немски перфектно, с необходимите сертификати.

За останалите младежи, учили по проекта, Калин казва, че са много умни хора. Според него, за да се заемеш с тази специалност, трябва да си осъзнат човек, защото наистина е много трудно, особено за момичетата, които влизат медицина по-трудно заради квотите мъже/жени и повечето кандидатки отколкото кандидати. Всички са учили здраво, за да успеят.

За отношението към общността му, Калин казва: "Повечето българи са предубедени, но знам, че и често хората от етноса са виновни".

Той е давал не едно интервю, защото иска повече хора да разберат за проекта на фондация „Здравни проблеми на малцинствата” (ФЗПМ), целящ да подобри здравните услуги сред общността на ромите.

В гимназията съучениците му разбрали, че е от ромски произход, след интервю с него и всички се отдръпнали. Наскоро две момичета в курса му също споделили, че са го гледали по телевизията и също са разбрали, че е ром. Този път обаче нямало негативна реакция, казали му само, че е трябвало да им сподели по-рано.

Калин обаче разказва и една съвсем прясна неприятна история.

Единият му съквартирант е българин от Враца,  другият - турчин от Истанбул. Преди 10-ина дни момчето от Враца обвинило Калин, че му е откраднал часовника. После се оказало, че го е забравил при приятелката си. Друг път, пък, през лятото, групата млади роми, които се готвили за изпитите по проекта, се опитали да влязат в дискотека. Изгонили ги с думите: "Не разбрахте ли, че тук не пускаме цигани".

Случва се на хора от етноса да седнат в заведение и персоналът да ги подминава, без да ги обслужва, казва Калин.

Той не крие произхода си, защото не се срамува от него. Знае, че не отстъпва на другите и това, че е ром, не е недостатък.

Според него не произходът ти определя какъв си, а е важна средата.

Не е имал лесен живот и е положил много усилия, за да стигне дотук. Сега, в университета, също случил на силен и амбициозен курс. Всички само учат и не вдигат купони, което изненадва колегите им от по-горните курсове, разказва Калин.

От личния си опит на дете на неопитна майка Калин е стигнал до извода, че е неразумно млад да ставаш родител. Според него на 15-16 години момичетата дори физически не са готови да имат деца.

Калин е оптимист: "Дори да нямаш образование, можеш да постигнеш много, ако семейството те подкрепя", казва той.