На 1 ноември тържествено ще бъде отбелязана една година от възстановяването на новата Дружба "Родина".

Тя е наследник на културно-просветната организация със същото име, създадена през 1937 г. от българи мохамедани в Родопската крепост, както наричат Смолян, пише вестник "Труд".

Ръководството е от трима съпредседатели - историка акад. Георги Марков, учителя от Рибново Манчо Джуркин, отговарящ за Пиринско и Западни Родопи, и журналиста от Самоков Зарко Маринов, за Централни и Източни Родопи. Членове на УС на организацията са народната певица Валя Балканска и проф. Христо Матанов. През годините нашите съотечественици от Родопите са понасяли всичко възможно под небето - Османската империя им отнема не само свободата, но им сменя и вярата, и имената.

Във времена, когато в другите краища на Европа процъфтява Ренесансът и се извършва Реформацията, в планината на Орфей ислямът постига онова, което не е посмял да постигне ятаганът. Дружба "Родина" всъщност е закъснялото Възраждане на българите мохамедани в неговата преиначавана или премълчавана история.

"Мила Родино" е била химн първо на българите мохамедани от организацията Дружба "Родина". И то още през 1937 г. - 27 години преди написаната от поета Цветан Радославов (1885 г.) родолюбива песен да стане химн на Народна република България (1964 г.). Този почти неизвестен факт разказа за "Труд" историкът акад. Георги Марков.

Дружба "Родина" е основана в Смолян. Основна цел на създателите е да подемат едно, макар и закъсняло, Възраждане на българите мохамедани от Родопите. И те успяват - като се започне от промяната на облеклото, хвърлянето на фесовете, шалварите, след това вечеринките, театралните представления, самодейните концерти. Голяма част - около 60 000-70 000 души особено в Средните Родопи, си сменят доброволно арабско-турските имена. Председател на Дружба "Родина" е Камен Боляров (предишното му име е Ариф Бейски).

"Какво хубаво име - за разлика от възродителния процес, когато по милиционерски например Мехмед е трябвало да бъде Митко. Как, като не е християнин", казва акад. Марков. Те доброволно са си избирали имената. Освен това в Смолян българи мохамедани се подготвят за имами и за ходжи. Те извършват революционна постъпка -превеждат Корана на български език. Защото на арабски никой не го разбира. Така след превода до 9 септември 1944 г. в голяма част от джамиите в Средните Родопи се служи на чист български език.

Дейността на родинци, както те се наричат, след пролетта на 1941 г. се разпростира към Беломорието - българите мохамедани в Ксантийско, Гюмюрджийско и стига чак до Бяло море, където и днес живеят такива наши сънародници. "Ето така се получава национално самосъзнаване", не крие вълнението си историкът Марков. По онова време чуждата - особено турската пропаганда, ги е брояла за родопски турци. Както и днес ги наричат в официални издания на Анкара. Те не ги признават за българи, като им вменяват чуждо национално самосъзнание.

Точно срещу това са се борели членовете на Дружба "Родина". Главната им цел е да приобщят тези наши сънародници към българската нация. "Новите възрожденци" проповядват на обществени начала, защото в тях "кръвта гори". Захвърлянето на фесовете и фереджетата се натъква на фанатизиран отпор от страна на ходжите и туркофилите, които се оплакват от властта и търсят помощта.

Правителството обаче не се намесва, защото движението на родинци е "самородно" и се стреми да изравни напълно степента на културно развитие на българите мохамедани с тази на българите християни. Премахването на решетките по прозорците става символ на дсега със свободата. Страданията и униженията на родинци след 9.09.1944 г. са ужасяващи. Камен Боляров е убит, много от тях са гонени от комунистическата власт. Заклеймена като фашистка, "Родина" е забранена, а участниците в движението са подложени на системни преследвания. Безумната нихилистична политика на комунистическата партия тогава работи против интересите на българската нация и всъщност обслужва интересите на съседна Турция. Т. нар. помашко малцинство отново е отделено от българския народ.

В 70-те г. на XX век партията осъзнава допуснатата огромна грешка със заличаването на "фашистката Дружба". Нанесените поражения са дълбоки - засилва се объркването у българомохамеданите, те се чувстват като играчка на криволичещата политика. "Вината за националното предателство трудно може да бъде изкупена", коментира акад. Марков.

Преживените невъобразими изпитания от тези хора болят и днес. Георги Марков припомни, че "в изчезналата Титова Югославия направиха "македонска нация", а в Турция и в Гърция, макар и съюзнички на НАТО, се напъват да правят "помашка нация".
Родинското движение е далечен отблясък от Възраждането, с което потвърждава поговорката "По-добре късно, отколкото никога". Родинци дават непреходен пример и на днешните българи мохамедани как да се изразяват като неделима част от българската нация.