С едната ръка дава, а с другата наказва. Така най-общо може да се определи решението да се затегне финансовата дисциплина в ЕС, за да не се допускат кризи като гръцката.

За това се договориха европейските лидери на приключилата вчера среща на върха в Брюксел, пише "СТандарт". Подробностите за одобрените принципни мерки, както и ограничената промяна на Лисабонския договор, обаче ще бъдат обсъждани през декември, предаде Ройтерс. Което означава, че най-рано тогава те ще бъдат приети. "Приехме най-важните мерки за борба с кризата", каза президентът на ЕС Херман ван Ромпой на пресконференция след форума на 27-те. Те приведоха в действие плановете си да се създаде постоянна система за предотвратяване на финансови кризи и одобриха налагането на по-строги санкции на страните членки, които не спазват бюджетната дисциплина. Те ще включват и глоби и ще се прилагат спрямо всички страни членки, не само срещу 16-те членки от Еврозоната. Сред мерките, които хипотетично могат да бъдат приети на следващия съвет, са и т. нар. превантивни санкции, които да се налагат още преди дадена страна да е надхвърлила европейския таван за бюджетен дефицит от 3% от БВП. Или пък ако се забележи, че нарастването на дефицита става твърде бързо.

Предполага се, че наказателните мерки няма все пак да бъдат толкова автоматични, колкото се предвиждаше първоначално. Предвижда се също така да има нов механизъм за мониторинг на кризисните тенденции в европейската икономика. Ще бъде създаден и постоянен стабилизационен фонд за еврозоната, който трябва да замести временния фонд от 440 млрд. евро, създаден по-рано тази година за спасяване на Гърция и в подкрепа на еврото, чийто срок на действие изтича през 2013 г. Германия обаче обяви, че за да стане този фонд постоянен и законово обоснован, е нужна промяна на Лисабонския договор. Сега той съдържа клауза, която забранява на страните членки да се спасяват една друга от фалит. Идеята за промени в документа срещна съпротива, която в крайна сметка Берлин и Париж успяха да преодолеят. В крайна сметка ограничените промени в договора ще бъдат обект на дискусии отново през декември. Шефът на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу обаче се обяви категорично против реформи в документа, които да отнемат правото на глас на страни членки във висши органи на ЕС. Идеята беше на Германия, като едно от предложенията срещу страните нарушителки на бюджетната дисциплина. България подкрепя доклада на президента Херман ван Ромпой, в който се предлага засилване на финансовата дисциплина. Включително и чрез наказателни мерки при нарушения, по-строг контрол върху макроикономическо развитие на страните членки, създаване на специална рамка за управление при бъдещи кризи. Това стана ясно след приключване на участието на премиера Бойко Борисов в Европейския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба.