Представители на граждански организации не бяха допуснати в неделя на пресконференция на партия ГЕРБ във Варна.

Обяснението: пресконференцията е събитие, организирано за медиите. За гражданите и техните организации има приемни дни и часове.

Формално погледнато обяснението и отказът са страшно логични и се свеждат до простичкото: пардон, сбъркали сте мястото и часа на срещата, елате пак.

И това щеше да е така и на практика, ако "любовният" триъгълник власт-медии-граждански организации нямаше предистория. Предистория, която включва направеното от тези граждански организации за изваждането на светло на всички подробности по сделката за "Алея Първа", за неточностите в проекта за ОУП на Варна, за далаверите около финализирането му. Предистория, в която "достойно" място има и срамната подписка на част от колегите журналисти, в която те заявиха, че няма да отразяват изявите на същите тези граждански организации, защото им... досаждали в неудобни за тях часове от денонощието. И не на последно място - предисторията на срещите с "арменския поп", както същите тези граждани образно нарекоха опитите си да се възползват от така наречените приемни часове на депутатите.  

Представителите на гражданите, засегнати от новия ОУП на Варна в предлагания от проектантите вид, са се възползвали от правото си да се срещнат с народен представител още на 10.05.2010 г. В случая това е Светослав Неделчев – депутат от ГЕРБ  член на Комисия по регионална политика и местно самоуправление в парламента. На срещата той е запознат с "предложения от граждани и граждански организации вариант на ОУП на Община Варна", с данните за извършвани заплащания за промяна на застроителни зони и показатели в плана, мотивите на граждани и граждански организации относно строителство на бул. "Варна" и преместване на Ботаническата градина и още няколко проблема, съврзани все с ОУП и липсата на прозрачност около приемането му. "Срещата приключи, като г-н Светослав Неделчев се ангажира до края на седмицата да проведе специална среща по въпросите с министъра на МРРБ Росен Плевнелиев. Той изрази становище, че проблемите с градоустройственото планиране във Варна са наистина сериозни, и че има възможност въпросите да бъдат поставени и пред Комисията по регионална политика и местно самоуправление на парламента на изнесено заседание във Варна", пишат варненските медии на следващия ден.

Как се развиват след това събитията историята мълчи, т.е. няма протокол за случващото се на, около и над жълтите павета. Според устните уверения на депутата Неделчев, той се е срещнал "с министър Плевнелиев по проблемите на Предварителния проект за Общ устройствен план (ОУП) на Община Варна и неговото процедиране в залата на Народното събрание. Министър Плевнелиев е изказал становище, че по отправения въпрос вече е заявил своите намерения при отговора си на питането на депутата Иван Костов, а именно, че ще остави Община Варна да решава проблемите по отношение на ОУП. Поради това министър Плевнелиев не смята да реализира друга среща с депутата Светослав Неделчев и да дискутира повдигнатите от него въпроси по отношение на ОУП Варна".

Въпреки този отговор арх. Калина Павлова подава през юни заявление за Достъп до информация. Тя иска от министър Плевнелиев да научи какви са “становищата му по отправените през май и юни 2010г. от депутата Светослав Неделчев, искания за среща с него за провеждане на разговор по проблемите на Предварителния проект за Общ устройствен план на Община Варна и неговото процедиране.” С писмо изх. № 94-00-34/01.07.2010г. на И.Д. Директор на дирекция „Правна” й отговарят, че исканата от нея информация не се съхранява в МРРБ. И кръгът се затваря. Оказва се, че дори и да е имало среща между депутата и министъра, то резултат от нея няма, тя не е документирана дори, следователно не се е състояла...

Следователно гражданските организации губят доверие в механизма на контакт с народните избраници и търсят нов - чрез коректив в лицето на още една власт - медиите. Оказва се, обаче, че нямат право на това. И правилно, защото по дефиниция пресконференцията е мероприятие за журналисти.

Но, когато куца както доверието в управляващите, така и в голяма част от представителите на четвъртата власт, дали е уместно те да се самоизолират заедно? Да, представителите на гражданските организации са доста шумни, понякога способни да повтарят едно и също до припадък, често сред тях има първосигнални и откровено нестабилни хора, които няма да допуснат пресконференцията да мине по сценарий, но това не е основание да ги игнорираме. Защото само тях си имаме. Другото е - празни зали, в които управляващи и журналисти вяло и самотно отбиват номера по задължителното по закон обсъждане на било бюджета на общината, било искане за нов облогационен заем. Другото е - неловки пресконференции "на четири очи": загубили и доверие, и власт политически сили, уважени от 1-2-ма близки до сърцето им журналисти... Другото е общински съвет, чиито членове стават известни на избирателите си не с ярките си ораторски качества на сесиите, не с делата и предложенията си, а само и единствено с ареста и обвинителния си акт.

Доверието е труден дар. И иска жертви. Понякога на време. Друг път на търпение и инат.