Днес е първи ноември, Денят на Будителите. И вчера беше. И винаги е било. Ако се наложи да ги изброите всички поименно и не се справите, не се тревожете. Дори да се запънете на третия. По-важно е да знаете какво те събудиха и за какво се пребориха. И ако поне един от тях вирее във вас, то няма страшно – будилникът на съвестта ви дори няма нужда от навиване.
Ние сме народ избродиран от мечтатели и песимисти. Идеална комбинация между две противоположности. Те се привличат и създават енергия, достатъчна за нова азбука и култура. Днес на върха на пирамидата са песимистите. Не, останалите не са в подножието, а летят край гнездото си, в очакване на своя заветен ден. Наистина трябва да си малко луд и за оправдание мечтател, за да можеш да твърдиш, че словото, духа, науката, ценностите са единствените ни възможности да се измъкнем от всякакъв род кризи: духовна, икономическа, социална, демографска.

Онези, за които си спомняме днес, не са мълчели. И те като мен и вас са знаели какво точно трябва да се направи, за да може тоз народ, бит през краката и ръцете, да се изправи и да продължи с гордо вдигната глава. И са го сторили. А са имали право да мълчат, за да запазят себе си, семействата си, поминъка. Но едно е да накараш устата да стои затворена, друго – сърцето. Песимистите нямат сърца, мечтателите и истинските будители притежават едно и то стига за всички.

Затова не бива да изпадаме в мълчание. Това е най-лесно. България има нужда от думите на своите съвременни Будители. Една думичка е необходима навярно. Тя ще се чуе навред, защото от правото ни да мълчим почти сме оглушели. Дори няма нужда да се оглеждаме и ослушваме, защото и думите, и будилника са във всеки от нас.

Днес е първи ноември, Денят на Будителите. И утре ще бъде...