Всеки пети студент в България няма ясна мотивация за това да получи качествено и конкурентно образование.

Това става ясно от социологическо проучване, проведено в средата на октомври сред бакалаври и магистрати. 17% от младежите откровено признали, че учат само, за да имат диплома. Други 3% пък дали още по-странен отговор на въпроса: Защо прекарват времето си в Университета? - За нищо!

Цифрите бяха представени по време на дебат за шансовете на младите хора в България да учат, стажуват и работят в ЕС. В него участваха евродепутатът Ивайло Калфин и студенти от Варненския свободен университет.

Според Калфин доказателство за липсата на мотивация е и силната регионализация на ВУЗ-овете в България. На фона на все по-голямата мобилност в Европа, смущаващи са цифрите, които показват, че нашите студенти често учат в най-близкия до дома им университет независимо от качеството на образованието в него. Това пък им реже шансовете да продължат в чужд ВУЗ, защото лошото ниво на стария ги прави неадекватни на програмата и темповете зад граница.

Трагично нисък е броят на чуждите студенти у нас - заради лоши условия в общежитията, липса на програми на различни от български езици и т.н.

Сред основните критерии на работодателите в Европа при набиране на служители е опитът на кандидата в повече от един  университет и повече от една държава по време на образованието му. Това заявяват 40% от фирмите, съобщи Калфин. Такава, според него, била и логиката на образователните реформи на правителството на Саркози. Сега френските университети са длъжни да осигурят поне 15% от преподавателите им да са чужденци.

"Студентската общност спря да мисли за себе си като за елит, като за тази част от нацията, която ще я движи напред", каза бившият външен министър.

Оказва се, че българските студенти имат едва 7% доверие в родните политици, но 72% одобряват членството ни в ЕС. Малцина от тях обаче са запознати с работата на Европейския парламент. Много са малко и тези - едва 4% от редовните студенти (около 7000 души), които са се възползвали от програма за обучение в чужбина. На първо място причината за това е липсата на средства, посочват анкетираните. Над 30% посочват като пречка недостатъчната езикова подготовка, на други 14% не им стига успех. Малка група от 5% твърди, че се страхува от престой в мултикултурна среда. Ивайло Калфин обеща пред студентите да проучи възможностите Европейската банка да отпуска кредити по програмите за обмен на студенти, тъй като стипендиите не покриват всички разходи и това е проблем за амбициозните млади българи.

"Всеки, който не си е направил труда дори малко да се порови в интеренет, си мисли: Какви места за обучения в Англия и Холандия? Къде ще стигнат те до мен? Не е така, търсете, интересувайте се", сръчка младите хора в залата евродепутатът.
В Европа 31% от 100-те милиона млади хора продължават образованието си в университет. В САЩ те са 40%, а в Япония 50%. Подобряване на това съотношение е сред приоритетите в политиката на ЕС в сферата на образованието до 2020 година. Целта е и да има все по-малко отпаднали от средното образование млади европейци. Според Калфин след 10 години 35% от работните места ще изискват високотехнологични специалности, все по-малка ще става заетостта на хората с ниско образование.

{gallery width=350 height=240}Story/2010-11-03-kalfin{/gallery}