Това показва сравнението между данните на Националния статистически институт (НСИ) за пазара на труда към края на септември и информацията на Агенцията по заетостта, пише в. "Дневник".

Голяма част от тези хора потъват в сивата икономика, смятат работодателите. Други изобщо не се регистрират, защото не са се осигурявали и нямат право на обезщетения, трети отпадат от обхвата на агенцията, преминавайки към групата на дълготрайно безработните, са експертните обяснения.

Според данните на НСИ в края на септември работещите на трудов договор са били със 140 хил. души по-малко спрямо същия месец на 2009 г., а общият им брой е намалял до 2.20 млн. За същия период  Агенцията по заетостта отчита увеличение на безработните само с малко повече от 37 хил. души и плавно намаление на нивото им за последните 7 месеца. Сравнението между данните показва, че 103 хил. души остават без работа, но не се регистрират в бюрата по труда.

"Голяма част от тези хора потъват в сивата икономика. Други са били заети по курортите и са били освободени в края на лятото. Те обаче чакат да започне зимата, за да си потърсят отново работа в туризма, а в промеждутъка между двата сезона не се регистрират като безработни", обясни изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов пред "Дневник".

Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев голямото несъответствие между спада в заетостта и увеличението на безработицата се дължи на факта, че част от съкратените са работили в сивата икономика. Тъй като не са се осигурявали, те нямат право на обезщетение и затова не се записват на трудовата борса, каза той.

Преди време и.д. президент на КНСБ Пламен Димитров каза, че в България обикновено около една трета от хората, които остават без работа, се регистрират като безработни. Някои емигрират, други излизат окончателно от пазара на труда, тъй като са в предпенсионна възраст и не могат да си намерят работа, коментира Димитров.

От НСИ не се наеха да обяснят на какво се дължи парадоксът. Причините за разминаването са няколко. Една от тях е, че тези хора са работили в сивия сектор, който се увеличава по време на криза. Други може да работят в чужбина или да са започнали като самонаети, каза Красимир Попов, зам.-министър на труда пред "Дневник".

Има и случаи, в които регистрацията на безработните в бюрата по труда се прекратява по административни причини. Това обаче става при отказ да се включат в обучение или да започнат работата, предложена им от трудовите посредници. "Опитваме се по-всякакъв начин да ги насърчим да търсят работа", добави Попов. Причина за отпадане от регистрите на бюрата по труда е и засичането на работещи безработни, докато получават обезщетение от държавата.

Намалението на безработните на хартия се дължи и на факта, че се увеличава броят на обезкуражените, смята Камен Колев. В тази група влизат хората, които са се отчаяли, че ще си намерят работа. Данните на НСИ показват, че те са около 230 хил., а броят им се увеличава всяко тримесечие.

Най-големи на годишна база са съкращенията в строителството, хотелите и ресторантите и преработващата промишленост. От септември 2009 до септември 2010 наетите в строителните фирми са намалели с 32 хил., а в преработващия отрасъл - с 29 хил.

Информацията от статистиката показва още, че намалението на персонала се е отразило благоприятно върху средната работна заплата, но най-вероятно чисто статистически - за последните 12 месеца средната заплата в частния сектор се е увеличила с 11.8%, а в обществения  - с 4.7%.

Основната причина е, че работодателите са съкратили нискоквалифицираните си кадри, които са получавали най-малки възнаграждения. Това автоматично повишава средната заплата във всеки бранш, но без да увеличи средствата във фонд "Работна заплата", обясни Евгений Иванов.

Ръстът на възнагражденията се дължи и на повишаването на минималните осигурителни прагове, които от началото на тази година нараснаха средно с около 6 на сто, напомни Тодор Давидков от НСИ.
През лятото заплатите са се увеличили с най-много в селското, горското и рибното стопанство  - със 7.8%. Средната за отрасъла обаче е стигнала едва 509 лв. при 649 лв. средна заплата за икономиката в края на септември.

Според статистиката на годишна база най-много (34.8%) са се увеличили възнагражденията на издателите и разпространителите на печатни издания - вестници, списания, книги и др. Най-големи са заплатите в сектор "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия" - средно по 1377 лв. на месец. На обратния полюс са били работещите в хотелите и ресторантите, които са получавали по 422 лв. на месец.

Въпреки увеличението на заплатите на годишна база НСИ отчита спад от 0.3% на възнагражденията през третото тримесечие в сравнение с второто. Спадът е бил най-голям при финансистите и застрахователите. Средното възнаграждение в сектора е намаляло с 8.7%.

Въпреки това по средна заплата браншът остава на второ място с 1294 лв. Брокерите на недвижими имоти също са получавали по-малко пари. Според НСИ през лятото техните заплати са спаднали с 3.4 на сто.