Едно от нещата, които привлякоха най-голямо внимание към новия университетски рейтинг,

са данните за средните заплати на завършилите различни специалности и висши училища. Те обаче показват положението в момента, предупреждава "24 часа".

А бъдещите студенти ще търсят работа след 3-5-8 години. И се нуждаят от поне някаква ориентация, какво ще е търсенето и заплащането на хора с определена квалификация тогава.

Като на всеки пазар заплатата е цена на стоката труд, а цената зависи от търсенето и предлагането.

Предлагането ни е приблизително известно. Днешната статистика показва, че 1/4 от младите специалисти ще бъдат икономисти, една десета - специалисти по администрация и т.н. Голямото неизвестно в уравнението се дължи на предлагането.

А то не може да бъде игнорирано. През 90-те години в началото инженери и програмисти продаваха маратонки по битпазарите, после поради големия интерес се появи свръхпроизводство на юристи.

Към границата между двете десетилетия се оказа, че повечето дипломирани не могат да проникнат в този (иначе доста доходен) сектор. По време на икономическия бум от 2002-2008 г. възникна остър дефицит на инженери, особено в строителството, на специалисти в туризма, на професионално обучени среднисти, майстор-готвачи и т.н. Елементарно подготвени ремонтни работници свикнаха с надници над 100 лв. на ден.

Дори средно образование не им беше нужно. Само 2 години по-късно картината е променена. А през всичките тези 20 години учителите са нископлатени. Защо? Защото висшистите в страната растат от поне 5 десетилетия, а всеки завършил висшист има правоспособност да преподава в училище. Високото предлагане е главният фактор, който държи доходите на учителите хронически под средните за страната. Рейтингът на университетите показва само едната страна на пазара - предлагането на труд. За да се покаже другата - търсенето, опираме до нещо доста по трудно - прогнозата.

Никой - нито държава, нито неправителствени организации, нито бизнес асоциации, не смее да се ангажира с прогноза за бъдещото търсене на специалисти - какви и колко. Та дори в най-приблизителен размер. Поне да се произнесат след обстоен анализ работните места с кои квалификации ще растат и кои ще намаляват.

Задачата е още по-важна поради намесата на "европейския" фактор в трудовите и образователните баланси.

Над 10% от студентите ни всъщност учат в чужбина. Диспропорциите на европейския пазар създават у нас дефицити на медицински сестри и лекари, програмисти и тепърва ще създават огромни проблеми.

В този огромен вакуум на информация данните, които бяха получени в хода на работата по създаването на рейтинговия портал на МОМН, и по-специално мненията на работодателите се оказват доста ценни.

В две отделни изследвания на работодатели беше зададен следният въпрос: "Според вас търсенето на какви специалисти с висше образование ще расте през следващите 5-10 години във вашия бранш?". Бяха посочени общо 48 професионални направления. Разпределението на отговорите показва много малки натрупвания за 27 от тях. Тук (виж таблицата вляво) привеждаме най-честите 21 професионални направления, при които може да се приеме, че честотите са достатъчно стабилни.

Както виждаме, има разлика между перспективност и сегашно заплащане. По-ниско платени направления се оказват с по-голямо бъдещо търсене, както и обратно.

Но нека погледнем по-детайлно първите 5 направления. Въпреки огромното предлагане (всеки четвърти студент) направление "Икономика" се смята за стабилно от работодателите. Вътре в това направление най-често се посочва общата специалност "Икономика" - 8.5%, следвана от "Маркетинг" - 3.0%, "Счетоводство" и "Счетоводство и контрол" - 3.3%, и "Финанси" - 1.4%.

В направление "Архитектура, строителство и геодезия" най-голямо търсене се очаква в специалностите "Архитектура и строителство на сгради и съоръжения" и просто "Строителство на сгради и съоръжения" - 4,3%, както и в "Конструктивно инженерство" - 1.4%.

В "Обществени комуникации" се посочват най-често "Информационни технологии" - 1.3%.

Във "Филология" най-често се споменават западните филологии и по-специално английската - 6%, а най-голямото търсене на такива специалисти е от страна на образователни институции.

В "Машинно инженерство" на първо място са текстилна (1.9%) и транспортна (2.2%) техника.

Вижда се, че поне базисни данни за такава прогноза не е невъзможно да се наберат и в това отношение обществото определено е длъжник на младите хора, които трябва да избират своя път в условия на тотален дефицит на информация за бъдещето.

Изобщо, не трябва да фетишизираме данните за сегашните средни заплати.

Всъщност част от разликите в зависимост от университетите се дължи на по-високите доходи и цени в големите градове, най-вече София. Доколкото софийските висши училища играят ролята и на регионални, то повечето жители на града се записват в тях. А тъкмо те след това по-лесно си намират работа в столицата (тъй като като правило са с осигурено жилище). Същото в по-малка степен важи и за Варна, Пловдив, Бургас. Разбира се, това е само един от факторите.

Основата на философията на рейтингите е, че изборът е индивидуален и че всеки трябва да намери това, което му съответства най-добре. Ако си представим, че съществуваше една-единствена най-добра специалност и всички биха я избрали, всички щяха да я усвоят и цената на труда щеше да падне до нула. Затова много по-важно е кандидат-студентите да разберат и използват възможностите на портала на системата за рейтинги на университетите.

Най-честият проблем е простата неинформираност. В първите дни след отварянето на портала в интернет се срещат въпроси и недоумения, дали това е правилният рейтинг, дали е вярно, че педагозите се реализират по-добре от информатиците (съвсем невярно), дали този рейтинг обслужва политически и даже геополитически планове и т.н.

Подобни мнения показват, че авторите толкова са бързали да се изкажат, че дори не са погледнали за какво става дума. Рейтингът не може да бъде политически или някак другояче мотивиран, нито да е правилен и неправилен по следната причина: не съществува един рейтинг! Има класации по отделните специалности.

И по-важното - има индивидуални класации, които всеки потребител си прави сам. На портала само като една от опциите, се предлага типова "стандартизирана" класация с предзададени от експерти тегла. Но всеки кандидат-студент може и трябва да направи опити като зададе свои тегла, отговарящи на личните му приоритети. Например за едни науката не е толкова важна - могат да поставят нулево тегло. За други е важна дългосрочната перспектива, а не моментното заплащане в страната. Те може да махнат критерия "средни доходи". Други могат да оставят само него. За трети е много важно висшето училище да е в техния град.

Огромната полза от такъв портал идва от това, че всеки интересуващ се може да си "поиграе" и прегледа изходните данни, на базата на които се получават различните възможни подредби. Които теоретически са милиарди! А не някой да му диктува кой висшето училище му е най-нужен.

Създадената у нас рейтингова система съответства на най-новата тенденция за създаване на индивидуални и интерактивни рейтинги - примери са класацията на британския в. "Гардиън", холандския Studychoice123, германския CHE Das Ranking/University Ranking, тайванския държавен на Higher Education Evaluation and Accreditation Council.

Все повече сред световните специалисти се налага мнението, че всеобщо добър за всички студенти, всички специалности и всички професии университет не само няма, но не е и възможен. Да погледнем следния пример: Ако на човек му трябва да си купи ван, ще избере ли най-доброто "Ферари"?

И най-добрата кола спортен тип е по-лоша като ван от най-лошия ван. Ако пък му трябва спортна кола - и най-добрите ванове много зле вземат завоите. В такъв смисъл опитите на традиционните рейтинги, измислени в епохата преди интернет, да определят "най-добрия" университет и да го напечатат в една таблица, която не може да бъде променена според личните нужди и потребности, приличат на измерване дали крокодилът е повече зелен, отколкото дълъг. Време беше университетските класации да встъпят в епохата на интернет.