Археолози откриха скално светилище, по-старо от Перперикон,

съобщава "Монитор". Повече от месец група специалисти от Националния исторически музей проучва скалното светилище Белинташ, което се намира високо в Родопите.

Учените са на път да потвърдят, че светилището е от V век преди Христа и вероятно е най-старото, откривано не само по нашите земи, но и в Европа. Траките са извършвали част от жертвоприношенията си на връх Белинташ, край асеновградското село Врата. Скалният феномен е доказано племенно светилище на бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. В това са категорични археолозите от Националния исторически музей (НИМ) с ръководител д-р Борислав Бориславов. От началото на октомври проучването в района бе възобновено, като целта на археолозите е да установят в какъв период от време е функционирало светилището. Това са първите сериозни разкопки след разкриването на обекта, които ще продължат и догодина.

До момента на върха е работил археологът Иван Христов, който през 2003 г. направил два сондажа на мястото. На база събраните данни и керамични находки той датирал обекта от времето на каменно-медната епоха 5000 години преди Христа Тази година проучването се извършва с 30 000 лева, осигурени от Министерството на културата.

Подходът към платото, върху което се намира светилището Белинташ, е от източната му страна, минава край един внушителен за времето олтар и се изкачва по стъпала, изсечени в скалата. Това според Бориславов е естественият подход към платото и е пътят, който траките са използвали. А на самото плато най-вероятно те са извършвали част от жертвоприношенията си.

Скалата на платото видимо е нарязана от човешка ръка и според археолозите е била основата на светилището, върху което са правени религиозните ритуали и жертвоприношения

„Това, което очакваме да открием, са остатъци от тях”, твърди Бориславов. Не е изключено остатъците след жертвоприношенията да са изхвърляни по западния склон от самата скала.

Огънят явно е играел важна роля в религията на траките, защото археолозите са открили фрагменти от огнища олтари, някои от които с украса. Също е сигурно, че траките са ползвали вода, вино, кръв или мляко, за да изпълнят ритуалите си. Каква точно е била течността, тепърва ще се уточнява. Предполага се, че пукнатините в скалите са били запълвани с дарове

В контролните сондажи на археолозите е намерена керамика от каменно-медната епоха, която е открита и в основата на скалите. Голяма част от керамиката е в подножието на скалата под една естествена козирка.

„Задачата на следващите ни разкопки е да докажем от коя епоха са изсичанията и олтарът. Ако успеем да докажем, че това е станало през каменно-медната епоха, нашият обект ще представлява един от най-ранните олтари в Европа”, казва археологът.

На около километър от платото в северна посока, в местността Тарлъците, е намерена некрополна могила. Заради открития под нея каменен насип археолозите предполагат, че там е извършено погребение. Такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха. До могилата се намира и голямо, вече сухо, но запазено дърво, както е в легендите. Некропол се правел на висока част, в подножието на дърво, обясняват археолозите.

Паметник от национално значение

Уникалното тракийско светилище Белинташ е паметник от национално значение. То се намира на около 30 км от Асеновград, в средата на каменна чаша. Риолитната скала е висока 1260 метра, а площта й е 5 декара. В конфигурацията на скалните ямки съвременните астрономи виждат съзвездията Малка и Голяма мечка, Лъв и Орион. Заради това привържениците на космическата фантастика твърдят, че съзвездията са били ориентир за чуждоземни цивилизации, които са се приземявали на платото.

Слънцето и луната се отразяват във водите на двата кладенеца в определени дати от годината, твърдят местните. Скалният феномен привлича и много екстрасенси, които твърдят, че черпят от мястото енергийна сила. Много легенди има за Белинташ. Една от тях гласи , че до върха са стигнали водите на потопа. Тогава на скалните „халки” на светилището бил привързан Ноевият ковчег.