Днес в 18 ч галерия "Арт Маркони" представя изложбата на Ивайло Евстатиев. Живописните платна ще можете да видите на ул. "Охрид" 22 до 2 декември.

„...Песента остава същата”
...и сенките разтеглено  усмихнати,
ръцете със които ме прегръщаш
и птиците в сърцата ни притихнали...
Маркони

На въпроса защо точно „Песента остава същата” Ивайло Евстатиев отговори: „Нищо специално или концептуално. Знаеш, че съм върл противник на сложните словестни еквилибристики, когато трябва да се говори за изкуство. Малко преди да се чуем гледах документалния филм за „Лед Цепелин”, носещ заглавието на тази тяхна песен. В този смисъл това беше първото, което ми хрумна. Абстрахирай се от заглавието, това са картини рисувани в период, в който дори и да имах предварителна идея щях да я забравя. Ако не изглеждаше прекалено несериозно на пръв поглед или концептуално бих използвал една реплика на Боби (малкият син  на Ивайло) - Тате, ти рисуваш лодки, зеленчуци и принцеси” Виж колко добре звучи за заглавие „Лодки, зеленчуци и принцеси”. Но като знам, че този много искрен опит на детето да формулира своите впечатления  щеше да бъде подложен на сложни анализи и търсене на въображаем подтекст ми беше достатъчно да се откажа.”

За съжаление естествения респект, който изпитват ценителите, тяхното очакване художествените творби да ги заредят с магията на други измерения често им създава погрешна представа за творците. Подсилени от сложните, изпълнени с изми терминологични коктейли, които обикновено забъркват изкуствоведи, водещи предавания за изкуство и наричащите себе си  куратори, те почти не допускат или считат за обидно и подценяващо ценителите, ако авторът сподели простичко своите житейски или естетически пристрастия. Това ми припомя героят на Съмърсет Моъм в „Театърът”, който дава съвет на главната героиня, играеща себе си и на сцената, поради съвпадение на личната й  драма  с образа който изгражда. Достоверността, с която тя се отдава на скръбта си и истинските сълзи не помагат на публиката да съпреживее болката й – напротив, истинската трагедия ги отблъска, защото те си я имат в ежедневието. На сцената скръбта трябва да бъде красива и изискана. 

Дали зад лодките излегнали се уютно в тихите, спокойни води на пристаните, зад малко причудливите композиции в натюрмортите, зад изпънатите тела на цигуларките (принцесите от въображаемия приказен свят на Боби) има някакви интуитивни и психологически внушения, всеки ще определи от своята си позиция. Защото същите онези капацитети са успели да внушат, че непременно зад всеки щрих или маска  се крият много и изключително сложни послания, чийто код могат да разгадаят само посветените. Определено има и такива творци, които замислят дадена творба дълго и умело вмъкват различна информация чрез символи и метафори. При Ивайло Евстатиев процеса на изграждане на творбата е флирт в цветоусещане. Акцента не е в конкретиката, а в тихо струящата светлина, нажежената до огненост палитра   или неравноделните откоси на джазираните цветни композици в натюрморта. Ефектни със своята поразяваща тоналност, ведри в освободеността от ограниченията на детайла, елегантни в композицията на контраста творбите на Ивайло Евстатиев са прехвърляне на флуиди, влюбване, което може да премине в дълбоко чувство без задължително обвързване.
„Песента остава същата” е поредната споделеност, която няма претенции да влезе в класиката, но има всички качества, да оглави поредната класация за хит.

Авторът е роден 09.06.1974 г в гр. Русе. Потомствен художник, завършва специалност живопис във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” през 1999 г. Самостоятелните му изяви в страната и Европа надхвърлят цифрата 30 Работи на свободна практика в Пловдив и Несебър. Живее и твори в Бургас.