Европейският съюз няма да оцелее, ако не успее да преодолее кризата с дълга в еврозоната, предупреди председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой малко преди да бъде открита срещата на финансовите министри от еврозоната, съобщава 3e-news.net.

Основна тема на срещата е ситуацията в т. нар. периферни страни Ирландия, Португалия и Испания. „Ние се намираме в криза на оцеляването”, подчерта Ромпой, цитиран от Reuters. В същото време той изрази увереност, че кризата може да бъде преодоляна.

Ромпой призова всички да работят, за да оцелеят заедно с еврозоната. „Ако това не се случи, то и Европейският съюз няма да оцелее”, подчерта председателят на Европейския съвет.
Същото предупреждение отправи вчера и германският канцлер Ангела Меркел. От трибуната на конгреса на Християндемократическия съюз в Карлсруе, на който бе преизбрана за лидер на партията, тя предупреди: „Ако фалира еврозоната, ще фалира цяла Европа!”

Изказванията на политици като Меркел и Ромпой се случват на фона на новата вълна от трусове в еврозоната заради опасенията за нарастваща задлъжнялост на страни като Ирландия, Гърция, Португалия, дори и Испания, както и някои други страни, които имат огромни бюджетни дефицити.

Ирландският банков сектор бе силно поразен от срива на имотния пазар. Бюджетният дефицит на страната миналата година надхвърли 14% от брутния вътрешен продукт (БВП), за тази година имаше прогнози дори за повече от 30 на сто. Очаква се на срещата на финансовите министри да стане ясно дали Ирландия ще прибегне до спасителните фондове на ЕС.
Ако се случи това, икономисти, потърсени за коментар от Reuters, прогнозират, че може да бъде отворена кутията на Пандора. Защото следващите кандидати за помощ може да бъдат не само т. нар. периферни страни, но и други държави не само от еврозоната. Като Белгия например, която е на трето място по задлъжнялост с 96,2% от БВП. Преди нея са Гърция (126%) и Италия (116%).

Агенция Bloomberg припомни преди няколко дни, че банковите системи на Гърция и Ирландия получиха през последните няколко дни по около 100 млрд. евро под формата на външно финансиране чрез обичайните парични операции на ЕЦБ, за да бъде спасена банкомата им система. Без тези огромни трансфери, възлизащи на около 40% от БВП при Гърция и 75% от БВП при Ирландия, икономиките на тези две страни щяха да пострадат от „внезапното пресъхване“ на капиталовите притоци.

Банките и компаниите в Гърция и Ирландия са сериозно изолирани от международния капиталов пазар. Ако достъпът до „прозорците“ на ЕЦБ стане много по-труден, гърците и ирландците няма да могат да финансират сегашното си равнище на разходи и икономиките им ще се сринат.

Доходите и потреблението в задлъжнелите страни неминуемо ще намалеят сериозно, ако периферията на еврозоната бъде тласната към същата външна корекция, като претърпяната от страните в Централна и Източна Европа, вкл. и България.
Държавните приходи също ще се смъкнат, което още повече ще затрудни фискалната корекция. Политическите системи на Гърция, Ирландия и Португалия в частност трябва да покажат решимостта на страните от Централна и Източна Европа, които продължават редовно да обслужват задълженията си, предупреждава Bloomberg.