Как човек може да се освободи от крепостничеството на централното парно отопление?

Този въпрос мъчи не един и двама варненци от топлофицираните панелки в западната част на града. Един от тях обаче е намерил решение на ситуацията, която силно напомня на Параграф 22. Предложенията си за изменение в Закона за енергетиката и енергийната ефективност той представи днес в приемния час на депутата от ГЕРБ Димитър Атанасов.

Варненецът-бивш клиент на "Топлофикация", обитава голям панелен апартамен в квартал "Младост". Отдавна е спрял да отоплява жилището си на парно, тъй като изчислил, че с климатици плаща по-малки сметки през зимата. Решението му обаче не сложило точка на отношенията му с монополиста. Заради преминаващите през апартамента му тръби (щрангове) той трябва всеки месец да плаща за топлоенергия, която на практика потребяват съседите му.

Оказало се, че сметката за парно, което варненецът не ползва, е по-голяма отколкото за електричество, отопляващо в дома му. Сумата, която е средно около 70 лева всеки месец, е по-висока от тази, която броят за топло съседите в гарсониерата с 2 работещи радиатора, обяснява въстаналият срещу монописта гражданин.

Абсурдът продължава и със забраната, записана в закона, той да махне 6-те радиатора, които стоят в дома му единствено като паметник на социалистическия напън най-после и Варна да си има централно парно като столичани. Не стига това, ами и за негова сметка трябва да смени 6-те уреда с изтекъл срок на употреба, с които фирмата за топлинно счетоводство контролира, че той не ползва никаква енергия.

Три са предложенията, които Димитър Атанасов обеща да внесе в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм: законът да позволи на бившите клиенти на топлофикация да махнат радиаторите си, да се въведат хоризонтални щрангове, които да позволяват на отделните абонати да излизат от системата и, където това не е възможно, тръбите, минаващи през жилищата на бивши абонати, да се изолират, за да не излъчват топлина и да не трябва да се плаща за нея.