Обективни фактори пречат на Комисията "Кушлев" не се справя с всичките си задължения, причина за което са редица обективни фактори и новото законодателство няма да промени това, заяви анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Филип Гунев, цитиран от Mediapool.

Пречките идват от факта, че институцията няма достатъчно фокусирани правомощия, борави с остаряла правна база, държавата няма развити национални информационни система, а останалите органи не подкрепят достатъчно нейната работа.

Комисията няма обособени разследващи правомощия и служителите правят само обследвания на данни, които им се предоставят от прокуратурата, имотния регистър и банките. Това завари неподготвени много хора, натрупали своето имущество в предходните години. След 5 години обаче това няма да работи", коментира Гунев.

Ако проектът бъде приет в този му вид, комисията ще получи право да стартира дела за отнемане на имущество срещу неосъдени лица. Под прицела й ще попаднат и трети лица, придобили имущество, за което има съмнение, че е купено от престъпници. В проекта за новия закон за комисията се записват норми, които в държави като Англия и Ирландия биха предизвикали сериозни опасения за нарушаване на човешки права.

Според Филип Гунев хората, които има какво да крият, ще се приспособят към новите условие и лесно ще успеят в това си начинание. "Имуществото може да бъде регистрирано на името на фирми, които са регистрирани, примерно в офшорни зони и комисията ще бъде безсилна. Те почти нямат хора, които говорят чужди езици. Там не могат да разследват, защото работят предимно чиновници", обясни експертът. Той добави, че и сега в Испания има стотици незаконно забогатели българи, с които "Кушлев" не са занимава.

Служителите на комисията нямат нужната експертиза и достатъчен бюджет, така че дори да им се предостави право да разследват подобни случаи в чужбина, то това отново няма да реши проблемите. В полицията и прокуратурата също няма достатъчно на брой добре подготвени хора, за да подпомогнат "Кушлев".

"И сега при обиските полицията и прокуратурата не се стараят да събират доказателства за нуждите на комисията за отнемане на придобитото с престъпни капитали имущество, а това е практика в европейските държави с подобно законодателство", обясни Гунев.

Извън София комисията има по трима-четирима представители в областните градове, които нямат бърз достъп до информация.

"За тях е физически невъзможно да обхванат всички престъпления, които се извършват на тяхна територия. Поради липсата на централизирани информационни системи в България се пращат по около 150 писма до различните институция и банки, за да установят къде определено лице има имущество. И това е само за един отделен случай", разказа Гунев.

Според него законът за комисията "Кушлев" е опит да се приложи "законодателен модел от Англия в една дивашка държава".
Гунев коментира, че в момента държавата няма и разработен модел какво да прави с конфискуваното имущество.